Елементарните частици

Стигнаха с такси до Халите и вечеряха в една денонощна бирария. За ордьовър Брюно си поръча ролмопс. Каза си, сега всичко е възможно, но веднага си даде сметка, че преувеличава. Умът му все още разполагаше с богати възможности: лесно би могъл да си представи, че е сив плъх, солница или енергийно поле; на практика обаче в организма му, както и преди, продължаваше процесът на бавна разруха; същото се отнасяше и за Кристиан. Въпреки редуването на нощите индивидуалното съзнание оставаше непроменено в разделената им плът. Ролмопсът в никакъв случай не беше решение на проблема, но и порция лаврак с копър едва ли би променила положението. Кристиан бе потънала в озадачено или по-скоро загадъчно мълчание. Двамата поръчаха кисело зеле с домашни наденички от Монбелиар. В състояние на приятна отпуснатост, характерно за мъжа след оргазъм с жена, проявила особена нежност и страст, Брюно за момент си припомни професионалните си грижи, които биха могли да се сведат до следния проблем: какво място би могло да заеме творчеството на Пол Валери в програмата по френски език на класовете от природоматематическото направление? След като приключиха с киселото зеле и поръчаха сирене „Мюнстер“, той се почувства донякъде изкушен да си отговори: „Никакво“.

— За нищо не ставам — каза Брюно с примирение. — Дори свине не бих могъл да отглеждам. Нямам никакво понятие как се правят надениците, вилиците и мобилните телефони. Всички тези предмети, които ме заобикалят, които използвам или които консумирам, неспособен да ги произведа — не съм дори способен да разбера процесите на производството им. Ако промишлеността внезапно спре и всички специалисти, инженери и техници изчезнат, аз няма да съм в състояние да възобновя който и да било производствен процес. Тъй като се намирам извън обсега на икономическо-индустриалния комплекс, няма да мога да осигуря дори собственото си оцеляване: няма да мога да се изхранвам; да се обличам, да се пазя от лошото време; моите собствени технически познания стоят далеч по-долу от тези на неандерталеца. Намирам се в пълна зависимост от заобикалящото ме общество и от своя страна съм почти напълно безполезен; единственото, което мога да правя, са съмнителни коментари върху отживели времето си културни явления. Въпреки това получавам заплата, и то добра, далеч по-висока от средната. Мнозинството от хората край мен се намират в същото положение. Всъщност единствената действително полезна личност, която познавам, това е брат ми.

— С какво чак толкова се занимава той?

Брюно се замисли, въртейки в чинията си парченце сирене, дирейки достатъчно впечатляващ отговор.

— Той създаде нови крави. Казвам това като пример, но си спомням, че в резултат от изследванията му се появиха генетично модифицирани крави, които дават по-голямо количество мляко, и то с по-високи хранителни качества. Той промени света. А аз не направих нищо, не създадох нищо; приносът ми към света е равен на нула.

— Но не си направил нищо лошо…

Лицето на Кристиан се помрачи и тя набързо дояде сладоледа си. През юли 1976 година беше прекарала две седмици в имението на Ди Меола по склоновете на Ванту, същото, където предишната година Брюно беше пребивавал заедно с Анабел и Мишел. Когато сподели това с Брюно, двамата се бяха изумили от съвпадението; веднага след това я бе пронизало остро съжаление. Ако се бяха срещнали през седемдесет и шеста, когато той е бил на двайсет години, а тя на шестнайсет, животът им вероятно би протекъл по друг начин. Това беше първият признак, по който тя отгатна, че е на път да се влюби.