„През двете седмици на нашата почивка неизменно прекарвахме следобедите на този плаж — пишеше по-нататък в своята статия Брюно. — Естествено човек може всеки момент да умре, да мисли за смъртта, да гледа строго на човешките наслади. Ако не се вземе предвид това крайно становище, дюните на Марсейан-Плаж представляват — аз ще се опитам да докажа това — място, съответстващо на хуманистичната идея, според която всеки трябва да се стреми към колкото се може по-пълно удовлетворение на нуждата от наслади, без при това да причинява на никого нетърпими морални страдания. Сексуалната наслада (най-силната измежду всички, дадени на човека) почива преди всичко върху осезателни усещания, по-конкретно върху целенасочено възбуждане на особени епидермални зони, осеяни с корпускули на Краузе, които от своя страна са свързани с неврони, способни да предизвикат мощно отделяне на ендорфини от хипоталамуса. Към тази проста система, благодарение на огромния брой културни поколения, в кората на главния мозък се наслагва по-сложна ментална конструкция, предизвикваща
Изключителната коректност на мъжката част от тази общност е още по-поразителна в случаите, когато някоя двойка се залута във вътрешността на сушата, отвъд очертанията на дюните. Всъщност този участък по принцип е владение на шумните, в мнозинството си мъжки, компании. Там първоначалният сигнал също се дава от двойка, която започва да разменя интимни ласки — най-често орален секс. Много скоро партньорите се оказват заобиколени от десетина или двайсетина самотни мъже. Седнали, прави или клекнали, те наблюдават сцената и онанират. Понякога всичко свършва дотук, двойката се завръща към първоначалната статична прегръдка, а зрителите постепенно се разотиват. Друг път жената дава знак с ръка, че има желание да мастурбира, лиже или да прави класически секс с някой от другите мъже. В такива случаи мъжете без каквото и да било притеснение разменят местата си. Ако тя пожелае да спре, за това е достатъчен един жест. През цялото време участниците не разменят нито дума; чува се ясно свистенето на вятъра сред дюните, който люлее туфите трева. Понякога вятърът утихва и тогава настава пълна тишина, нарушавана единствено от сладострастните стенания.