Есенен мост

— Така е — съгласи се Ву. — Да продължим. Факт: Бандита не е мотивиран от материалното облагодетелстване. Това предполага, че той няма незадоволени материални нужди. Накратко, това съвсем точно предполага, че мъжът е толкова богат, колкото и жертвите му, ако не и по-богат.

— Това е буквално пресилено — опонира му Старк. Накъде биеше Ву? Каквото и да целеше, то започваше да предизвиква безпокойство у него. — Защо богат човек би ограбвал? Той няма подобни потребности.

— Не от нужда — обясни Ву, — а заради преживяването. И за да прави впечатляващи подаръци на красиво момиче.

Старк изсумтя.

— Кой би давал подаръци на проститутка?

— Нито вие, нито аз, разбира се — продължи Ву. — Ние сме зрели мъже, които не се самозаблуждават кое е истинско и кое — не. Това е силно романтичен човек, много млад и впечатлителен, може би някой без кой знае какъв опит с жените — толкова млад мъж може да смята, че точно така трябва да постъпва.

— Изглежда, имате представа кой е. Ще ми кажете ли, или трябва да позная?

Ву сви рамене.

— Надявах се, мистър Старк, че ще обобщите фактите и ще откриете виновника. Разбира се, ако го направите и разрешите проблема сам, тогава няма да има нужда да занимаваме властите или да принуждаваме онези, които могат несправедливо да бъдат наранени, да прибягват до саморазправа. Добре е да се огледате за някой с умения на нинджа, който не изпитва материални нужди, млад и романтичен, неопитен в любовта, човек, който може би води прекалено спокоен живот и затова изпитва желание да преживява опасности и авантюри. — Ву замълча и се поклони, преди да продължи: — Също така някой, който не е китаец, но може да бъде объркан с китаец от тези, които нямат представа.

Сякаш нещо хвана в клещи гръдния кош на Старк. Единствените хора в града, които можеха да бъдат объркани с китайци, бяха японците. А доколкото Старк знаеше, имаше само един японец, който пасваше на описанието на Ву идеално, само един, чието име Ву можеше толкова скрупульозно да избягва да спомене, за да спести на Старк неудобството. Не можеше да е той, нали? Възможно ли бе Старк да е толкова погълнат от делата си, че да пропусне да види нещо, което става пред очите му? Възможно бе. Ву бе прекалено предпазлив, за да се срещне със Старк, ако не беше така.

— Оценявам дискретността ви, мистър Ву — успя най-сетне да каже Старк.

Ву се поклони.

— Що се отнася до мен, мистър Старк, този разговор никога не се е състоял.

— Позволете ми да компенсирам загубите за вашата търговска дейност, които евентуално сте понесли от действията на Бандита.

— Моля ви — Ву вдигна ръце, — това изобщо не е необходимо. Достатъчна компенсация би било да се сложи край на тези действия. — Ву не спомена за трофеите на Бандита, които сега се намираха случайно в ръцете му. Да покаже бижутата на Старк беше необходимо, за да установи фактите. В този конкретен случаи нямаше опасност от загуба, тъй като Старк не можеше да разкрие, че ги познава, и с това фатално да предаде своите жизненоважни интереси. Така малкото състояние от скъпоценни камъни и метали — тъй като, разбира се, бижутата не можеха да останат в сегашната си форма — принадлежеше на Ву. На практика той бе добре компенсиран за неприятностите, които му бяха причинени, и тъй като бе направил услуга на Старк — винаги бе полезно да се правят услуги на богатите и силните, — сега Старк му беше длъжник. Не че някога на Ву дори би му хрумнало да се възползва от това. Би било изключително долнопробно. Достатъчно благоприятно бе самото съществуване на този факт.

— Приемете моята благодарност тогава — каза Старк. Той се спря до вратата. — Мога ли да ви обезпокоя за последно, преди да си тръгна?

— Моля.

— Името на момичето.

— Когато ние с майка ти дойдохме тук през шейсет и втора година — започна Старк, — в Сан Франциско живееха шейсет хиляди души. Днес населението е двеста и петдесет хиляди души. Градът продължава да расте, както и възможностите за бързите и смелите.

— Деловите възможности имаш предвид — Макото Старк гледаше през прозореца на дневната към града в краката си.

— А какви други възможности има?

Макото погледна Старк.

— Това, татко, е за хора, които се интересуват от делови възможности.

— Мнозина са заинтересуваните.

— Печалби и загуби, предлагане и търсене, дебит и кредит — занарежда Макото. — Вълнуващи неща.

— Канцеларската работа не е бизнес — не се съгласи Старк, — тя архивира бизнеса. Знаеш ли какво всъщност прави „Ред Хил Консолидейтид Къмпани“?

— Разбира се. Захар, вълна, мини. Няколко фабрики.

— Добиваме желязна руда в Канада и сребро в Мексико. Отглеждаме овце в Калифорния, имаме захарни плантации в Хавайското кралство. Наша е най-голямата захарна рафинерия в Калифорния и сме собственици на най-голямата банка в Сан Франциско.

Макото сви рамене.

Старк се облегна на стола си.

— Прекалено много те разглезих — както и майка ти. — Щом се сетеше за Хейко и си помислеше за нея, той не можеше да се ядоса на Макото.