Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Щом се прибрахме, казах на слугинята, че ще полегна на леглото на наемателката, тъй като моето не беше оправено, като й заповядах да не ме безпокои, защото единственото, от което се нуждая, е пълна почивка. Това нареждане по-късно ми оказа неоценима услуга. Влязох в спалнята, развързах корсета и, полусъблечена, легнах върху завивките на леглото. Тук се отдадох на познатите си занимания — разглеждах се, опипвах се, радвах се на тялото си и се мъчех да измисля някой по-необичаен прийом за самоопознаване и получаване на удоволствие, но изтерзана от липсата на това непознато нещо, до което нямах достъп, каквото и да правех, само напразно се възпламенявах и засилвах желанията си до болка, а средството за задоволяване го нямаше и нямаше, и аз хапех пръстите си от безсилие. След това, изтощена от преследване на илюзии, които най-чувствителната ми част презрително отказваше и искаше нещо истинско, след силните копнежи и напрегнатите надлъгвания с природата, от крайната възбуда, до която бях стигнала, се замаях и потънах в неспокоен сън, през време на който продължавах да се мятам и гърча така, че ако някой ме видеше, би помислил, че присъства на любовна сцена. И не щеш ли, наистина се оказах в такава, защото, събуждайки се от краткия сън, намерих ръката си обхваната от дланите на млад мъж, коленичил до леглото край мен, който ме молеше да простя смелостта му. Това беше синът на наемателката, който влязъл, без слугинята да го забележи, в стаята на майка си и ме видял заспала на леглото й; тогава първата му мисъл била да се оттегли, но в следващия миг бил задържан от сила, която би могъл да си обясни, но не и да преодолее.