Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Внезапният преход от страх към удоволствие ме накара да се почувствам объркана и прималяла, желанията напълно ме превзеха, а може би и жегата допринасяше за това, така че без малко щях да припадна. Изобщо не знаех какво точно ми се иска, единствената ми мисъл беше, че щастието ми ще дойде от едно такова приятно създание като този младеж, но едва ли имаше и най-малка вероятност да се запозная с него или някога да го видя пак и това попарваше мечтите ми и превръщаше желанията в мъки. Все още наблюдавах с най-голямо внимание този омагьосващ ме обект, когато изведнъж той потъна. Бях чувала за схващане на мускул като причина за удавяне дори при най-добри плувци и въобразявайки си, че нещо такова се е случило сега, след като бях изпитала невъобразима нежност към този непознат младеж, която бе превъзмогнала страховете ми, аз скочих и се хвърлих към реката, движена от подлудяваща тревога за него и мъчително желание да го спася, макар че не знаех как и по какъв начин да го направя, но можех ли в този миг на страх и страст да разсъждавам? Всичко стана за няколко мига, успях да стигна до брега и отчаяно се заоглеждах наоколо, но от него нямаше и следа, от ужас и отчаяние съм припаднала и трябва да съм била в несвяст известно време, защото внезапно усетих силна болка в недрата си и се събудих; бях страшно изненадана да се намеря в прегръдките на този същия млад джентълмен, когото се бях устремила да спасявам, но който се бе възползвал от безпомощното ми състояние и бе почти приключил с навлизането си дълбоко в мен, а аз, изнемощяла от трепетите и тревогата, които преди малко бях изживяла и смаяна до онемяване от силната изненада, сега нямах сили нито да викам, нито да се освободя от здравите му прегръдки, преди той да стигне докрай, лишавайки ме от девственост. Но струята кръв и цялостното ми състояние (както ми каза по-късно, когато неуправляемият му бяс се поуспокои), го разстроили така дълбоко, че сърце не му давало да ме остави и да си замине, както лесно можел да направи в други обстоятелства. Все още лежах обезпокоена, кървяща, онемяла, неспособна да се надигна и потрепервах като ранена яребица, готова да припадна още веднъж при вида на стореното с мен. Младият джентълмен коленичи до мен, целуваше ръцете ми и със сълзи на очи ме молеше да му простя, като ми предлагаше да ме възмезди с каквото е по възможностите му. Сигурно, ако имах сили да викам или да мъстя жестоко, щях да успея; това насилие бе извършено при утежняващи вината му обстоятелства, за които той и не подозираше, излизаше, че на импулса да спася живота му дължах съсипването на моя.

Но как бързо преминават страстите от една крайност към друга! И колко малко се съобразяват с разума ни! При вида на моя мил престъпник — моята първа любов, превърнала се внезапно в първа омраза, коленичил край мен и мокрещ със сълзи ръцете ми, сърцето ми се изпълни с милост. Той все още беше чисто гол, но скромността ми бе вече твърде наранена, за да се шокира при тази гледка, която иначе би ме изпълнила с ужас; накратко, гневът ми бързо се изпари и любовта отново се завърна, така че реших да му простя. Упреците, които му отправих, бяха изречени с най-мек тон, очите ми срещнаха неговите с блясък, изразяващ повече нега, отколкото укор, така че той можеше да се досети, че прошката не е отчайващо далече, и все пак остана в поза на подчинение, докато не произнесох съвсем ясно оправдателната му присъда, от която след пламенни молби, декларации и обещания, просто нямах сили да го лиша. Веднага след това, макар и със страх да не би пак с нещо да сгреши, той се осмели да ме целуне по устните, а аз нито се дръпнах, нито възразих, само му напомних за неговото варварско отношение, а той се оправда, ако не за пълно оневиняване, то поне за смекчаване на вината си, че не е и подозирал моята девственост, което беше прието от пристрастния съдия, в какъвто се бях превърнала.