Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Там, в пълно уединение и невинност, пораснах без спомен за някакви особени случки, до онзи фатален ден, когато, както и много други пъти преди, излязох, докато леля ми спеше следобед и се отправих към нещо като старинна лятна вила, недалеч от къщи, вратата и прозорците на която гледаха към реката, седнах на брега и се заех с ръкоделие. По някое време сънят се прокрадна и обзе сетивата ми, замаяни от силната жега в този час; една тръстикова постелка и кошничката ми за бродерия вместо възглавница бяха всичките удобства на кратката ми почивка, кратка, защото скоро се стреснах и разбудих от плясък и изпръскване на вода. Надигнах се да разбера какво става и що да видя — синът на съседния благородник (както разбрах по-късно, защото никога не го бях виждала преди), се отклонил от пътя си по време на лов, и, напечен от слънцето, а също и разгорещен от лова, се изкушил от свежестта на чистата рекичка, така че бързо-бързо се съблякъл и скочил от другата страна срещу мене, която граничеше с гора, няколко дървета от която се свеждаха ниско над водата, образувайки приятно засенчено кътче, удобно да се съблече човек и да остави дрехите си отдолу.

Единственото, което изпитах при гледката на този младеж, гол във водата, беше, вярвате или не, изненада и страх, и щях незабавно да избягам, ако скромното ми желание не бе фатално възпряно от съображения, че вратата и прозорците са разположени така, че едва ли можех да се измъкна и да се отправя към вилата, без да бъда забелязана, мисълта за което ми бе непоносима — толкова объркана и засрамена бях от това, че съм го видяла. Осъдена да остана на място, докато заминаването му не ме освободи, стоях, обзета от силно притеснение как да се скрия; разкъсвана от страх и срам, и гледах към прозорците, които, тесни и старомодни, непропускащи светлина вътре, биха ме прикрили добре, а и вратата бе здрава и не би могла да се отвори отвън без насилване или съгласие от моя страна.

Но, както открих от собствен опит, нещата, които ни плашат, привличат вниманието ни не по-малко от тези, който ни доставят удоволствие. И аз не можах дълго да сдържам този безименен импулс, който, макар и без никакво желание, все пак ме принуждаваше да наблюдавам необичайния обект; и постепенно окуражена, че той сигурно не ме вижда, дръзнах да закова погледа си върху тази нова гледка — гол мъж: ужасно вълнуваща картина за чистите ми очи. Първото, което забелязах, бе мокрия блясък на бялата му кожа, върху която танцуваха слънчеви лъчи. Поради смущението си не можах да различа добре чертите на лицето му, забелязах само, че грее от младост и свежест. Лъскавите му крайници се появяваха на повърхността или изчезваха под водата, докато плуваше или игриво припляскваше, от време на време лягаше по гръб и се оставяше на водата да го носи, а черните къдрици на косата му плуваха зад него — всичко това несъзнателно ме забавляваше. В един момент той се изпъна и водата се раздели между гърдите и корема му, в долната част на който нямаше как да не забележа черна мъхеста туфа и помръдващо се върху нея кръгло, гъвкаво, бяло нещо, което се отклоняваше ту наляво, ту надясно при всяко раздвижване на водата. Мога само да кажа, че по силата на някакъв природен закон, точно тази част привлече и задържа вниманието ми, при цялата си скромност просто нямах сили да откъсна очи от нея и като не видях нищо толкова ужасно във вида й, страхът ми полека-лека намаля, но веднага след това нови желания и непонятен копнеж заеха мястото му, и аз продължих да гледам. Огънят на природата, дълго потискан в мен, пламна и за първи път усетих пола в себе си. Междувременно той промени положението си и заплува по корем, удряйки с ръце и крака, а косата му полепна по врата и раменете му, подчертавайки белотата на кожата му. В следващия миг над водата изскочиха онези два заоблени купола на тялото му, които се намираха под кръста му и завършваха там, където започваха бедрата — съвършено ослепителни от водния блясък.