Фани Хил или мемоарите на една лека жена

След като въпросът бе уреден по този начин, младите жени оставиха г-жа Коул да разговаря насаме с мен; тя ми обясни, че тази вечер ще бъда представена на четири нейни много добри приятели, с единия от които ще имам удоволствието да прекарам „първата“ си нощ, след това ме увери, че и четиримата са млади и много симпатични, безупречни във всяко отношение, че са сред редовните клиенти и поддръжници на дома и правели щедри подаръци на момичетата, казано без заобикалки, те били основателите и покровителите на този сарай. Не че нямала други клиенти в определено време, но тях посрещала с по-малко почести отколкото тези четиримата, и не си правела труда да съблюдава точния етикет, например, на нито един от тях не би се опитала да ме предложи като девственица, единствено един от щедрите благодетели заслужавал този подарък.

Въпреки трепета и приятните емоции, които това обещание за удоволствие, защото като такова го възприех, събуди в мен, аз, вярна на женската си природа, се престорих, че имам някои задръжки и че ако трябва да постъпя така, то е само защото моята покровителка го изисква, като добавих, че може би е време да се прибера в апартамента си и да се облека подходящо за първата среща.

Но г-жа Коул ме увери, че джентълмените, на които ще бъда представена, по ранг и вкус стоели безкрайно високо над всякакви труфила и украшения, с каквито жените по-скоро прикриват грозотата си, отколкото да подчертаят красотата си, че тези ветерани в чувствените дела знаели по-добре какво е истински ценно, за тях чистият естествен чар е толкова важен, че биха предпочели едно румено, здраво, със стегната плът девойче от провинцията пред която и да е бледа, накичена и напудрена благородничка, а що се отнасяло до мен, природата ме е надарила предостатъчно, така че за този специален случай най-хубавото облекло било полуразголеното, семпло неглиже.

Помислих си, че моята наставница разбира нещата по-добре от мен, а тя продължи с патос на проповедник да ми разяснява доктрината на пасивното подчинение и несъпротива на някои по-особени вкусове към наслада, смятани от едни за върховен финес, а от други за пълна поквара, но които не е работа на обикновено момиче да обсъжда, и щом ще има печалба от тях, по-добре да не се замислям, а да се съглася. Докато ми преподаваше този полезен урок, донесоха чая и младите дами се върнаха и присъединиха към компанията ни.

След като добре си побъбрихме и посмяхме, едната от тях, забелязвайки, че имаме още доста време до часа на срещата, предложи, за да се позабавляваме, всяка от нас да разкаже как е изгубила девствеността си. Предложението беше одобрено с една само забележка от страна на г-жа Коул, че тя, поради възрастта си и аз, поради престорената ми девственост, трябва да бъдем извинени и изключени от играта, поне докато аз навляза в порядките на дома. Така, след като бях освободена от лично участие, забавлението започна.

Първа беше Емили, невероятно русо момиче с крайници, които едва ли можеха да бъдат по-добре оформени — тяхната нежна заобленост беше толкова елегантна и така деликатна, че можеше да мине за слабост, очите й бяха сини и излъчваха неизразима мекота и сладост, а прекрасните й устни се отваряха и затваряха около възможно най-равните и бели зъби. Тя започна ето така.