Представям си колко досадно и уморително е било за Вас да проследявате тези еднообразни случки и да срещате определени изрази, неделими от тема като тази, чиято основа е, по естеството на нещата, вечно една и съща, в каквито и форми да се облекат ситуациите, просто няма начин да се избяга от едни и същи картини, образи и фрази. Разбирам, че неудобството прераства в неприязън, когато думи като РАДОСТ, ПЛАМ, ЗАХЛАС, ЕКСТАЗ и други такива патетични термини, така приятни и обичайни при УПРАЖНЯВАНЕ НА УДОВОЛСТВИЕТО, се обезсмислят и загубят своя истински дух и енергия поради честотата, с която неизбежно се появяват отново и отново в повествование, където тези УПРАЖНЕНИЯ фактически представляват целият разказ. Ще трябва следователно да приема Вашата искрена преценка, осланяйки се изцяло на разрешението Ви да продължа разказа си, в колкото и неблагоприятна светлина да ме представя той, като очаквам Вашето въображение и чувствителност да допълнят образа, ако не успея да предизвикам ясни картини пред очите Ви, и да съживят цвета на потъмнелите от честа употреба изрази.
А това, което казвате за мое насърчение във връзка с изключителните трудности, които срещам при опитите си да поддържам в разказа си равновесие между добрия вкус и вулгарното, да осмивам изкуствените метафори и превзетите разговори, е толкова разумно и така добронамерено, че оправдава напълно съгласието ми да удовлетворя Вашето любопитство, дори да е изцяло за моя сметка.
И така, възобновявайки историята оттам, където я прекъснах последния път, ще отбележа, че пристигнах в новото си жилище привечер и г-жа Коул, след като ми помогна да си подредя нещата, прекара цялата вечер с мен в апартамента, където вечеряхме заедно, като през това време ми даде отлични съвети и напътствия по моята нова професия, в която сега навлизах, преминавайки от положение на частна държанка към нещо като стока за по-широка употреба, и ми изтъкна предимствата на професията, съчетаваща интерес и удоволствие. Но след това каза, че понеже съм ново лице за града, според вече установено правило, част от бизнеса, ще трябва да мина за девственица първия път, който ще ми се предостави много скоро, понеже нямало по-голям враг на губенето на време от нея. Тя щяла междувременно да ми намери подходящ клиент и да уреди съответно нещата така, че да загубя фиктивната си девственост, както си му е редът.
Макар че подобна „деликатност“ на маниерите съвсем не беше присъща на характера ми, признавам, не в своя полза разбира се, че може би прекалено лесно отстъпих и се съгласих с това предложение, което всъщност ме отвращаваше, но не толкова силно, че да ме накара да се противопоставя на дамата, в чиито ръце се бях оставила. Не знам защо и как, но г-жа Коул създаваше някакво впечатление, особено у младите момичета, че изпитва необяснима и непреодолима нежност и симпатия към тях, с което печелеше доверието им. На мен специално ми каза, че приличам на единствената й дъщеря, която била на моите години, когато я загубила, и заради това изпитва искрена привързаност към мен. Не знам дали е било така, наистина съществуват причини за привързаност, които идват от някакъв навик или харесване и те често се оказват по-здрави и трайни от други, имащи много по-сериозни основания, знам само, че макар да я бях виждала не повече от няколко пъти, докато живеех в квартирата с г-н Х., където идваше да ми предлага галантерийни стоки, тя бе успяла постепенно да придобие такава власт над мен, че се хвърлих сляпо в ръцете й и накрая дори започнах да я уважавам, обичам и слушам безпрекословно; и, трябва да призная, че от нея получих само искрена нежност и грижа за интересите ми — нещо нечувано за тези от нейната професия. Тази вечер се разделихме, след като сключихме съвършено откровено споразумение, а на другата сутрин г-жа Коул дойде и ме заведе за първи път в собствената си къща.
Там, при първия поглед върху нещата, открих една атмосфера на въздържаност, почтеност и ред.