Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Във външния салон, или по-скоро магазин, седяха три млади момичета, които скромно се занимаваха с изработка на галантерийни изделия — прикритие на търговия с далеч по-скъпа стока — и трите невиждано красиви. Двете бяха русокоси, по-голямата едва ли имаше повече от деветнадесет години, а третата беше пикантна брюнетка, чиито черни искрящи очи и идеално правилни черти обаче не оставяха място за завист към светлокосите й приятелки. Дрехите им бяха елегантни, семпли и изключително спретнати. Това бяха момичетата, съставящи малкото домашно ято, което моята господарка ръководеше с изненадващо умение и строгост, недопускайки безпорядък и немарливост. Тя не задържаше момиче, което, след като премине пробния период, се окаже неподатливо или нежелаещо да се съобразява с правилника на нейния дом. Така неусетно бе успяла да изгради едно малко, задружно семейство, членовете на което се радваха на удоволствия, съчетани с интерес и показваха необходимата външна почтеност, за да си позволят после невъздържана свобода, защото г-жа Коул ги бе подбрала не само по хубост, но и по темперамент.

На тези добре подготвени от нея ученички бях представена като нова пансионерка, която трябва да бъде приета веднага и допусната до всички вътрешни работи на дома, при което очарователните момичета ми засвидетелстваха готовност да ме приемат и показаха видимо възхищение от фигурата ми, каквото не винаги можеше да се очаква от моя пол, но те бяха възпитани да не ревнуват и завиждат, нито да се състезават по красота, защото интересът им беше общ, а в мен виждаха само нов партньор, който идва, за да добави към стоките на къщата. Те ме заобиколиха и ме огледаха от всички страни и тъй като представянето ми пред тази весела трупа даде повод за малка почивка, работата беше временно изоставена, а г-жа Коул скоро излезе по работа, оставяйки ме на милувките и нежностите им.

Общият ни пол, възраст, професия и външен вид скоро стопиха разстоянието помежду ни и ние се почувствахме така, сякаш се познаваме от години. Те ме разведоха из къщата и ми показаха апартаментите си, всяка своя, обзаведени удобно и дори луксозно, и най-вече просторния салон, където редовно идвал оркестър и ставали превъзходни увеселения, на които момичетата вечеряли с кавалерите си и си позволявали палави шеги на воля, нищо че иначе се ръководели от строги правила да бъдат скромни и независтливи, това бил моментът да наваксат всяко ограничение, което през останалото време им се налагало. Създателите и поддръжниците на такива тайни институции сигурно са се опитвали да възстановят златния век на удоволствията, преди невинността им да бъде така несправедливо дамгосана със срамни имена на позор и вина.

Щом се стъмни, магазинът бе затворен, за да се отвори школата за удоволствия, при което маската на привидна скромност бе смъкната изцяло и момичетата се отправиха след съответно повикване при мъжете, с които ги свързваше не само интерес, но често и нежни чувства, защото г-жа Коул следеше никоя от тях да не се отдава безразборно, а само на мъже, които отговарят на характера и настроението им. Накратко, това беше най-безопасното, най-благовъзпитаното и същевременно най-разпуснатото място в града, където всяка свобода бе позволена, стига да не нарушаваше добрия тон, а скромността ни най-малко не пречеше на свободата, при практикуването на която в този дом бяха постигнали рядкото и трудно умение да уравновесяват и помиряват изискаността на вкуса и удовлетворяването на най-чувствените страсти.

На другия ден, след като прекарахме предобеда в приятни разговори и наставления от страна на новите ми познати, слязохме за обяд, и г-жа Коул, като председател на този клуб, ми даде допълнителни впечатления за начина си на управление, събуждащ нежна любов и уважение към нея. У нея нямаше никакво насилие, нито студенина, нито раздразнителност, още по-малко ревност, всичко бе непресторена веселост — лека и ободряваща. След обяда г-жа Коул, заобиколена от младите дами, ме информира, че вечерта ще се състои церемонията по приемането ми в тяхното задружно сестринство, при която ще стане и лишаването ми от фиктивна девственост от подходящ за целта клиент.

Веднъж попаднала на това място, нещо повече — безкрайно очарована от новите си приятелки, аз бях готова без колебание да приема всяко тяхно предложение и казвайки им го, бях обсипана с целувки и комплименти като одобрение на кротостта ми и добрата ми природа. За тях сега бях „сладкото дете“, което показва „добра воля“, а не „превзета срамежливост“, щяла съм да стана „гордостта на дома“ и други подобни.