Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Но с приближаването на времето, когато трябваше да реша как ще я карам по-нататък и къде ще живея, г-жа Коул, дискретна жена на средна възраст, с която ме бе запознала една от сестричките, научавайки за положението ми, дойде да ми предложи съветите и услугите си, и тъй като я уважавах повече от всяка друга моя позната, аз се вслушах в предложенията й. Както се оказа, в цял Лондон не бих могла да намеря нито по-лоши, нито по-добри ръце, в които да се оставя — по-лоши, защото тя бе съдържателка на публичен дом и за нея нямаше нито едно безсрамие, което не би ме посъветвала да извърша, стига само клиентите да го пожелаят, нито един начин за доставяне на удоволствие, дори до степен на разюздана похотливост, което да не ми препоръча с най-голяма охота; по-добри, защото никой нямаше по-голям опит от нея в света на порока и можеше както да ме посъветва, така и да ме предпази от най-лошите опасности в нашата професия, и още нещо, рядко срещано: тя се задоволяваше с умерена печалба от услугите, които предлагаше и нямаше нищо общо с онези хищни същества, каквито бяха повечето от нейния бранш. Всъщност тя бе от благороден произход, но поредица от нещастни обстоятелства я довели до тази работа, която извършваше донякъде по необходимост, донякъде по избор, тъй като нямаше друга жена, която така да се радва, когато работите й вървяха добре, просто заради удоволствието, че се справя добре, и така да разбира от всички тънкости на занаята; поради всичко това си бе извоювала специално положение в града и приемаше само високопоставени клиенти, за удовлетворяване на чиито желания разполагаше с подбрани дъщери (така наричаше онези, които благодарение на обучението и съветите й, се справяха много добре), които редовно подменяше със свежо попълнение.

Тази сръчна благородничка, на чиято закрила сега се оставях, имаше всички причини да е доволна от решението на г-н Х. — неин добър и уважаван познат, в деня, определен за излизането ми от квартирата, изпрати една своя приятелка да ме заведе на новото място — до магазина на един майстор на четки на улица „Р…“, близо до Ковънт Гардън, досами къщата, в която живееше тя самата, новото ми жилище беше използвано от доста време като дом на жени за удоволствие и хазяинът беше свикнал с навиците им, всъщност, той държеше само да получава редовно наема, всичко друго му бе безразлично.

След като получих петдесетте гвинеи, които ми бяха обещани от г-н Х. при раздялата ни, принадлежностите ми — на стойност не по-малко от двеста паунда — бяха прибрани в сандъци и натоварени на товарна кола, и аз скоро ги последвах, като учтиво си взех довиждане с хазяина и семейството му, с които никога не се бях сближавала, така че не изпитвах тъга от раздялата, и все пак, самата мисъл, че заминавам, наля със сълзи очите ми. Оставих едно благодарствено писмо до г-н Х., и чак тогава осъзнах, че раздялата ми с него е невъзвратима.

Бях освободила прислужницата си предния ден, не само защото ми беше дадена от г-н Х., но и защото подозирах, че малко или много, имаше пръст в разкриването ми.

Скоро стигнахме в жилището, което, макар и не така красиво обзаведено, нито толкова просторно, като онова, което напуснах, беше не по-малко удобно, при това на половин цена, и се намираше на първия етаж. Сандъците ми бяха разтоварени благополучно и внесени в апартамента, където моята съседка и господарка, г-жа Коул, ме чакаше заедно с хазяина, пред когото ме представи в най-благоприятна светлина като човек, от когото може да бъде абсолютно сигурен, че ще получава редовно наема — и най-големите добродетели на света нямаше да натежат повече в моя полза.

И така, разположих се в апартамента, оставена напълно на себе си, свободна да правя каквото си искам в този град, стига да мога да се справя с насрещните течения, а последиците от това, заедно с приключенията, които преживях в упражняване на новата си професия, ще съставят съдържанието на следващото ми писмо, защото наистина е време да сложа край на това.

Оставам Ваша:

…………

ВТОРО ПИСМО

ШЕСТА ЧАСТ

Госпожо,

Отложих продължението на историята си, за да си позволя кратка почивка, като се надявах, че преди да поискате да научите останалото, ще ме освободите от задължението да се изповядвам, тъй като пълната искреност нанася дълбоки рани върху самоуважението ми.