Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Подложих си една възглавница, за по-удобно, и услужливо насочих с ръка разбеснелият се боен таран, чиято рубинена глава напомняше на сърце, доближих го до точното място, което се издигаше леко нагоре, както и двамата го желаехме; и така, с ханш нагоре и крака, разтворени докрай, между които се излъчваше приятна приканваща топлина, с едно рязко движение напред, властно разделените устни на този жаден за удоволствие проход го приеха. Той се поколеба за миг, после, разположил се по-добре, започна да си проправя път към най-дълбокото със затруднение, доставящо ми повече наслада, отколкото болка, като разширяваше и изглаждаше всяка мека гънка по пътя си, с нарастването на удоволствието ни, нарастваше и броят на взаимните ни докосвания, докато целият меч влезе в ножницата, изпълвайки я цялата, а тя, разтеглена и разпукната като зрял плод, му осигури съвършеното убежище — стегната прегръдка, нежно всмукване, неописуемо удоволствие и за двама ни! Сега бяхме достигнали най-голямата близост, и когато той леко го изтегли, за да продължи пак, аз, сякаш обзета от страх да не го загубя, сключих крака около голите му слабини, чиято плът — твърда и пружинираща на докосване, потръпна от натиска, сега го придърпах към мен и го задържах плътно допрян, сякаш исках да съединя телата в едно. Това породи кратка пауза, най-сладък миг на примирие, докато тази лакомница, долната ми уста, препълнена и доволна, се наслаждаваше с най-голямо удоволствие на залъка, който бе сладко поела. Но природата не може да изтърпи такова силно удоволствие, без да го доведе до отмаляващо удовлетворение, и ето тогава, в преследване на сладкия край, бойните действия се възобновиха с удвоена сила, аз също не стоях бездейна, а го пресрещах с цялата си устременост, като се движех напред, назад и настрани. Наближаваше този момент на турнира, когато копията се насочват за решителния удар и наистина скоро, съвсем скоро възбудата, причинена от сладкото нетърпеливо търкане навън и навътре, достигна степен на нетърпим гъдел и дразнене и аз усетих, че съм готова да свърша, но тъй като не исках да оставя партньора си по-назад, напрегнах всички сили и цялото си изкуство, на които ме бе научил личният опит, за да му осигуря компанията си до края на нашето пътешествие. Затова не само стегнах пръстена на удоволствието чрез волево напрягане, каквото тези части позволяват, но и протегнах ръка и нежно обхванах торбичката с природни богатства, която е така приятно прикачена към основния тръбен уред, откъдето ги получаваме, поопипах нежните заоблени резервоари и магическия допир даде мигновен ефект — ускори и причини симптомите на сладката агония, разтапящия момент на политане в небесата, когато удоволствието умира от удоволствие и мистериозната сила преодолява напрежението, което е създала в тези части, заливайки ги с топла течност, която сама по себе си е най-висшето изживяване и която те, за да се охладят, жадно всмукват като напечена от слънцето земя, попиваща всяка капка влага. Така в абсолютна хармония, докато аз се разтапях, той изстреля балсамената инжекция, която възхитително се смеси с моите собствени сокове и така притъпи парещата болка на удоволствието и ни хвърли в екстаз, който ни отнесе в други светове — прималели, останали без дъх, очаровани. Останахме легнали, във властта на чувствената леност, здраво вкопчени в прегръдките си. Но уви, колко кратки са тези наслади! Колко бързо идва времето когато трябва да потиснем чувствата си и да се заемем с ежедневните си грижи. Като се освободих от прегръдката му, му напомних за задачата, с която бе дошъл при мен, при което той неохотно се заоблича, спирайки ту за палава целувка, ту за още едно докосване или прегръдка, които не можех да му откажа. За щастие, успя да се върне навреме при господаря си, като малко преди да си тръгне, го принудих (защото той упорито отказваше) да вземе пари, колкото да си купи сребърен часовник — прекрасен артикул, разрешен за неговия ранг, които накрая все пак прие, като спомен за моята нежност, който обеща внимателно да пази.

Сега, госпожо, може би трябва да Ви се извиня за всичките тези незначителни подробности, които паметта ми трайно е съхранила, тъй като са ме впечатлили дълбоко, а и те бяха причина за голяма промяна в живота ми, която историческата истина изисква да не скривам от Вас и затова Ви моля да се съгласите, че възвишеното удоволствие не бива да се забравя по най-неблагодарен начин, нито потиска, казвам възвишено, макар че го изпитах с човек от ниско потекло, и между другото, то най-често се среща там — сред по-чистите и по-безизкусни хора, отколкото сред големците, които жестоко се мамят, че фалшивата, нелепа изисканост на обноските им е нещо повече от глупава гордост. Големците! Те наричат останалите простолюдие, а всъщност са по-невежи от тях и по не владеят изкуството на радостта от живота. И така, не ще ли се съгласите, госпожо, че най-важната цел в живота е радостта от него и че красотата, този безценен природен дар, не зависи от произход и положение в обществото?