Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Преди да се съблечем, той угаси свещта, и понеже вечерта бе хладна, аз бързо свалих дрехите си и се мушнах под завивките, където младежът се бе вече настанил; от допира до топлата му плът ми стана по-скоро приятно, отколкото тревожно. Бях твърде развълнувана от необичайното положение, за да мога да заспя, но не си и помислях, че ме грози опасност. Колко е силен обаче природният инстинкт! Колко малко е потребно, за да се отприщи цялата му мощ! Младият мъж плъзна ръка по тялото ми и ме придърпа нежно към себе си, уж да се стоплим по-добре, и топлината, която почувствах при долепянето на гърдите ни, запали жар, каквато не бях усещала дотогава. Окуражен предполагам от моята податливост, той се осмели да ме целуне и аз му отвърнах също с целувка, без да съзнавам какво върша и без никаква идея за последиците, а той премести бавно ръката си надолу към онова място, където сетивата са най-чувствителни, предизвиквайки мигновен огън в мен и някакво странно гъделичкане, там той се задържа и ме опипа, докато ми причини болка и аз се оплаках. Тогава хвана ръката ми и я придвижи, без да окажа съпротива, натам, където се сключваха горещите му бедра, положи я и я притисна и така ме накара да усетя гордата разлика, която отличаваше неговия пол от моя. Откритието ме изплаши и аз издърпах ръката си, но тласкана от любопитство и странно удоволствие, не можах да се въздържа да не попитам за какво служи това. Той каза, че ще ми покаже, ако му позволя, и без да дочака отговор, или по-точно, предотвратявайки го с целувки, които съвсем не ми бяха неприятни, легна върху мен и вкара едното си бедро между моите; така той се настани удобно за целта, докато аз бях дотолкова не на себе си, така неспособна да се съпротивлявам, раздвоена между страха и желанието, че лежах напълно притихнала, докато изведнъж пронизващата болка ме накара да трепна и да извикам. Уви, беше твърде късно, той се беше разположил здраво отгоре ми като на конско седло и не можех да го отхвърля, дори колкото повече се опитвах, толкова по-навътре навлизаше той, докато с един последен тласък уби девствеността ми, и мене почти. Сега лежах — кървяща свидетелка на необходимостта, наложена на нашия пол, да получава меда заедно с жилото.

Но болката постихна, а удоволствието нарасна и аз скоро се съгласих на нов опит, и преди още да настъпи утрото, нищо не ми бе така скъпо, както този убиец на девичите ми сладости, сега той беше всичко за мен. Как си обещахме да свържем съдбите си, как пристигнахме в града, където живяхме заедно известно време, докато нуждата ни раздели, как животът ме подложи на изпитания, дял в които имаше и моята лесно пламваща природа, и как намерих убежище в този дом — всичко това са обстоятелства извън разказа, за който се разбрахме, затова слагам край.

Според реда, в който бяхме седнали, сега трябваше да продължи Хариет. Измежду всички красавици, които съм виждала, преди и след нея, единици могат да й оспорват първенството, тя не бе просто деликатна, тя бе самата деликатност, толкова съразмерни бяха съвършено изваяните й крайници. Лицето й, с нежна бяла кожа, изглеждаше още по-бяло от контраста с две черни очи, които притежаваха по-голяма живост, отколкото е обичайно за очите с такъв цвят, а бузите — ярко алени по средата, незабележимо преливаха от розово в бяло по краищата. Фините й черти засилваха общото впечатление за изключителна сладости напълно подхождаха на природата й, отдадена на приятна леност и любовни удоволствия. При нашите увещания да разкаже историята си, тя се усмихна, изчерви се леко и се съгласи.

Баща ми бил обикновен мелничар — нито по-богат, нито по-беден от другите като него в околностите на град Йорк, но и двамата с майка ми починали, докато съм била съвсем малка, и за мен се грижеше една бездетна леля, останала вдовица, която работеше като домакинка в имението на лорд Н., където бях отгледана с цялата възможна нежност. Още нямах и седемнадесет — сега съм на осемнадесет — когато имах вече няколко изгодни предложения, дължащи се единствено на външността ми (защото не разполагах с никакво наследство), но дали защото природата по-бавно се събуждаше в мен или защото не бях срещнала мъж, който да развълнува сърцето ми, бях запазила съвършена невинност, дори в помислите си, нещо повече, изпитвах неясна боязън от брака, също както от смъртта. Леля ми, добра женица, гледаше с добро око на моята срамежливост, според нея тя бе детска болест, която с времето ще изчезне, и отпращаше обожателите ми от мое име.

Семейството на лорда от години не обитаваше имението, така че то бе занемарено и лежеше изцяло на грижите на леля ми и още двама работника. Затова пък имах пълна свобода да се разхождам из просторните градини и пустеещите сгради, разположени на около половин миля разстояние от всякакви други жилища, освен една-две самотни хижи наоколо.