Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Ако съществуваха правдиви житейски правила, аз би трябвало да се гордея с произхода си, защото съм родена от чиста любов без брак, и ще добавя, че съм наследила силна склонност към такава. Появила съм се на бял свят след един-единствен опит на калфа-дърводелец върху прислужницата на господаря му, резултатът от който бил надут корем и загуба на работното място. Той нямал възможности да направи кой-знае какво за нея и след опетняването на репутацията си, майка ми намерила начин, след като се освободила от товара, оставяйки го на бедни роднини в провинцията, да поправи стореното, като се омъжила за майстор-сладкар тук в Лондон. Бизнесът му процъфтявал, и скоро тя ме довела, представяйки ме за дете от първия си мъж, което той приел, без да се усъмни, и по такъв начин бях доведена и заживях в нормален дом, но нямах и шест години, когато осиновителят ми почина, оставяйки прилично състояние на майка ми, която нямаше деца от него. Що се касае до истинския ми баща, той беше заминал по море и както по-късно научихме, загинал някъде надалеч, съвсем не богат, да не си мислите нещо такова, защото не бил нищо повече от обикновен моряк. Растях пред очите на майка си, която се занимаваше с бизнеса, и виждах как изпитателно ме наблюдава дали не съм наследила нещо от нейната податливост, защото ние не избираме склонностите си, също както не избираме цвета на очите и косите си, и наистина аз скоро показах склонност към забраненото удоволствие, въпреки всичките й грижи и предпазни мерки. Едва дванадесет годишна, вече нямах търпение някой да обърне внимание на онази част в мене, която майка ми се опитваше да опази. Бях преждевременно развита, отдолу имах мек мъх, и трябва да кажа, че докато растеше, аз постоянно го докосвах и оглеждах, беше ми приятно, че се сдобивам с признаците на женствеността — състояние, което копнеех да достигна заради удоволствията, които си въобразявах, че са свързани с него; растящата важност на онова мое място и новите усещания в него ме отклоняваха от детските игри и ми пречеха да се радвам на момичешките забавления. Природата властно ме насочваше към по-различни занимания и жилото на желанието ме пронизваше така настойчиво, че не можех да сбъркам мястото, където исках някой да си играе с мен. Започнах да избягвам компанията на връстничките си, защото там нямаше надежда да попадна на желания обект и често се затварях сама, отдавайки се на самотни нежности и мечти за удоволствия, началото на които ясно усещах, опипвайки затворените порти към непознатото блаженство, предназначени от природата за цел, към което задъхано се стремях.

Но тези самотни занимания само засилваха объркването ми и разгаряха огъня, на който се топях. Още по-зле стана, когато, поддавайки се на нетърпимото дразнене, което ме измъчваше, се научих да хващам с пръсти онази мъничка част и да си играя с нея безкрай. Понякога неутолимата възбуда и желанието ме караха да се мятам върху леглото и да разтварям бедра, сякаш в очакване на дълго търсеното облекчение, после, откривайки, че всичко е илюзия, отново ги затварях и ги стисках до болка — пламнала и изтощена. Накратко, това дяволско нещо, обхванато от горещите пламъци на безумни желания, ме караше да водя живот, в който нямах спокойствие нито денем, нито нощем. Малко по-късно направих още едно откритие, което ми се стори от огромна важност — пръстите ми наподобяваха донякъде формата на обекта, за който копнеех и аз мушнах един от тях с огромна наслада, макар и не без болка, докъдето можех, дефлорирайки се по този начин сама, и като побесняла продължих да си доставям удоволствие по този начин, докато падах бездиханна на леглото в разтапящ любовен транс.

Но честата употреба притъпява усещането и аз много скоро стигнах до заключението, че това сухо и незначително гъделичкане е само жалко подобие на истинското удоволствие и че вместо да ме успокои, то само засилва огъня в мен.

И по инстинкт, и от това, което дочувах по сватби и кръщенета, вече знаех, че само мъжът притежава средството, което може да смири този бунтовен метеж, но както бях наглеждана и пазена, нямаше как да стигна до него и точно това беше, както по всичко изглеждаше, най-непреодолимият проблем; и аз непрекъснато напрягах ума си да измисля някакъв начин да избегна майчината си бдителност, за да удовлетворя страстното си любопитство и копнежа си по такава истинска и неизпитвана наслада. Най-сетне ми се удаде случай. Един ден, докато обядвахме у едни наши познати заедно с възрастната дама, която живееше под наем на първия етаж в нашата къща, някаква спешна поръчка наложи майка ми и наемателката да потеглят незабавно за Гринуич; двете вече се бяха приготвили, когато не знам какво дяволче ми прошепна да се престоря, че имам главоболие, за да не тръгна с тях на път, който изобщо не ме блазнеше. Повярваха ми и майка, малко неохотно, се съгласи да замине без мен, но ми даде строги нареждания да се прибера право в къщи, придружена от една вярна стара слугиня, която прислужваше в магазина (сред прислугата ни нямаше мъже ).