Финансист

Толкова различно изглеждаха и толкова различно се държаха по това време Каупъруд и Стенър, че на този факт си заслужава да се обърне известно внимание. Лицето на Стенър бе станало пепелявосиво, устните му бяха посинели. Каупъруд, съдейки по шумните и организирани нападки срещу него, разбираше, че може да попадне в затвора, но въпреки тревогата, която го обземаше при мисълта как ще се отрази опозоряването му на неговите родители, на жена му и децата му, на колегите и приятелите му, той си оставаше все така спокоен и уравновесен, както можеше да се очаква от човек с такъв силен характер. При тази вихрушка от беди, която го бе връхлетяла, той нито за миг не беше загубил своето самообладание и смелостта си. Онова нещо, което наричат съвест и което така измъчва, а понякога довежда и до гибел някои хора, никога не го бе безпокоило. И той никога не беше се опитвал да вникне в смисъла на думата грях. Според неговите разбирания животът имаше само две страни — сила и слабост. Правда и неправда? Изобщо не му бяха познати. Те бяха метафизични величини, в които не си правеше труд да вниква. А доброто и злото? Измислици на духовниците, за да си изкарват хляба. Ами обществената благосклонност или пък общественият остракизъм, които така бързо следва но петите нещастието, сполетяло човека? Но какво значи обществен остракизъм, какво значи да бъдеш отхвърлен от обществото? Нима той или пък неговите родители бяха приети от избраното общество? Не, не бяха, но означаваше ли това, че когато сегашната буря отмине, бъдещето нямаше да му донесе обществена реабилитация и високо положение? Би могло, разбира се. Нравственост и безнравственост? Отново празни думи. Но сила и слабост — о, да! Ако имаш сила, можеш да се защитиш и да бъдеш нещо. Слаб ли си — бягай бързо в тила, по-далеч от обсега на куршумите! Той беше силен, знаеше го и винаги вярваше в щастливата си звезда. Някаква сила — не можеше да каже каква и това беше единственото нещо от областта на метафизиката, което го занимаваше — винаги му помагаше, винаги обръщаше нещата в негова полза. Сипеше по пътя му прекрасни възможности. Защо беше надарен с такъв остър ум? Защо успяваше навсякъде — и в деловия, и в личния си живот? С какво беше заслужил това? Случайност може би? Но случайност ли бяха неизменната му увереност, че ще бъде подкрепен, интуицията, която му подсказваше как да действува и която толкова често го осеняваше? Дори да е тъмна и неразгадаема тайна, както твърдят, животът все пак се състои от две основни неща — сила и слабост. Силата печели, слабостта губи. Сега той трябваше да разчита на бързата си и точна мисъл, на вярната си преценка и на нищо друго. Каупъруд наистина беше олицетворение на смелостта и жизнеността — с енергичната си и уверена походка, със спретнатите си, добре изгладени дрехи, с поддържаните си мустаци и ръце, с гладко избръснатото си, лъхащо на здраве лице.

Междувременно Каупъруд се беше срещнал лично със Скелтън К. Уийт и се бе опитал да му обясни положението от своя гледна точка, твърдейки, че не е направил нещо по-различно от това, което са правили мнозина други преди него, но не успя да заличи съмненията на Уийт. Уийт не разбираше защо купените за шейсет хиляди долара сертификати не са в амортизационния фонд. Обяснението на Каупъруд, че това се дължи на привичка, не го задоволи. И все пак на мистър Уийт му беше ясно, че и други политици и администратори са се облагодетелствали не по-малко от Каупъруд, макар и по по-различни начини, и затова го посъветва да стане свидетел на обвинението. Каупъруд категорично отказа да приеме съвета, заявявайки, че не е доносник, на което мистър Уийт само се усмихна кисело.

Бътлър беше изключително доволен (въпреки загрижеността си за победата на Републиканската партия в изборите), защото сега вече беше хванал подлеца в капан, от който той трудно можеше да се измъкне. Беше решено приемник на сегашния областен прокурор Дейвид Пети, ако Републиканската партия спечелеше, да бъде Денис Шанън, млад ирландец, човек на Бътлър, който бе оказвал на своя покровител различни юридически услуги. Другите двама политически лидери вече бяха обещали съдействието си. Шанън беше красив, висок, строен, с атлетическо телосложение, с червеникаворуси коси, румени бузи и сини очи; беше умен, имаше име на красноречив оратор и опитен юрист. Той се гордееше, че е под покровителството на Бътлър (който го беше включил в списъците на кандидатите за официални длъжности), и му бе обещал, ако бъде избран, да изпълнява нарежданията му според силите и възможностите си.