Финансист

Не се развиваха добре нещата и за стария Каупъруд. Всичко, което бе постигнал — и в банката, и навсякъде другаде, — сега се рушеше пред очите му. Както вече споменахме, той безгранично вярваше в сина си, но не можеше да не признае в себе си, че Франк беше допуснал грешка и сега скъпо плащаше за нея. Разбираше, че Франк е имал право да направи опит да се спаси, но съжаляваше, че синът му сам бе стъпил в капан и сам бе дал възможност да бъде обвинен. Франк беше изключително способен. Щеше да преуспее и без да се обвързва с градския ковчежник или с управляващата върхушка. Местните трамвайни линии и политическите и финансовите магнати го бяха погубили. По цял ден старият човек крачеше напред-назад и усещаше, че животът му свършва, че поражението на Франк е и негово поражение и че този позор — публичното обвинение — означаваше гибел и за него. Само за няколко седмици косите му побеляха, походката му стана бавна, лицето му доби болезнено блед цвят, очите му хлътнаха. Внушителните някога бакенбарди сега висяха като знамена, останали от отшумял празник. Малка утеха за него в цялото нещастие беше обстоятелството, че Франк беше уредил напълно сметките си с Трета национална банка и не й дължеше нито един долар. Той знаеше обаче, че управителното тяло на банката не би търпяло на служба човек, чийто син е участвал в ограбването на градската хазна, за което пишеха сега всички вестници. Освен това Каупъруд старши беше твърде възрастен. Трябваше да се оттегли.

И това се случи в деня, когато Франк бе арестуван по обвинение в злоупотреба. Уведомен от Стеджър, Франк бе предупредил баща си за предстоящото си арестуване, но старият човек все пак събра смелост да отиде в банката, макар това да му струваше такива усилия, сякаш носеше върху себе си някакъв огромен камък. Прекарал една безсънна нощ, преди да тръгне, той написа своята оставка до председателя на управителното тяло Фруин Касън с намерението да му я връчи незабавно. Касън, едър, добре сложен, привлекателен човек на петдесет години, си отдъхна облекчено, като видя заявлението за оставка.

— Знам, че ви е тежко, мистър Каупъруд — каза съчувствено той. — Ние… позволявам си да говоря и от името на останалите членове на управителното тяло… Ние много добре разбираме трагичността на вашето положение. Знаем как вашият син е бил въвлечен в тази история. Той не е единственият банкер, който е бил замесван в работите на градската администрация. На всички е известно, че не е единственият. Това е стара система. Ние високо ценим заслугите ви към нашата банка през трийсет и пет годишната ви служба. Ако имаше някакъв начин да ви помогнем да се справите сега със затрудненията си, бихме го сторили с радост, но вие като банкер би следвало сам да разбирате, че това е невъзможно. Всички са засегнати от вихрушката. Ако тя стихне, ако знаехме кога ще стихне…

Той замълча. Не можеше да се насили да каже, че той или управителното тяло съжаляват, че са принудени да се лишат от услугите на мистър Каупъруд тъкмо в такъв момент. По-добре беше да остави мистър Каупъруд сам да го каже.

През цялото време Каупъруд старши правеше усилия да се овладее, за да може въобще да заговори. Извади голяма ленена носна кърпа, издуха носа си, изправи се в креслото и положи спокойно ръце върху бюрото. Но беше дълбоко разстроен.

— Не мога да го понеса! — извика внезапно той. — Бих желал да ме оставите сега сам.

Елегантният и спретнат Касън стана и излезе за малко от стаята. Той много добре разбираше на каква драма бе станал свидетел току-що. В мига, в който вратата се затвори, старият Каупъруд отпусна глава в ръцете си и се разтресе конвулсивно.

— Никога не съм допускал, че ще доживея подобно нещо — прошепна той. — Никога не съм допускал.

После избърса солените си горещи сълзи, отиде до прозореца, погледна навън и се замисли какво ще прави оттук нататък.

ГЛАВА XXXV

Колкото повече време минаваше, Бътлър ставаше все по-неспокоен и все повече недоумяваше как трябва да постъпи с дъщеря си. Нейната мълчаливост, потайността й, явното й желание да го отбягва потвърждаваха подозрението му, че тя продължава да се вижда е Каупъруд, което един ден неизбежно щеше да стане достояние на обществото и да опозори цялото семейство. Мина му през ум да отиде при мисис Каупъруд и да я накара да повлияе на мъжа си, но реши, че това няма да помогне. Не беше напълно сигурен дали Ейлийн все още се среща тайно с Каупъруд, а и мисис Каупъруд може би не знаеше, че мъжът й я мами. Помисли си също да отиде направо при Каупъруд и да го заплаши, но това щеше да бъде крайна мярка, пък и той не разполагаше със сигурни доказателства. Не се решаваше да се обърне към детективско бюро, не искаше и да сподели тайната с някой от членовете на семейството. Веднъж отиде до къщата с № 931 на Северна Десета улица, обиколи наоколо й, огледа внимателно и самата къща, но това с нищо не му помогна. Къщата се даваше под наем. Каупъруд навреме я бе напуснал.