Финансист

Имаше все пак едно малко облаче в ясното небе над някои от политиците — осъдеха ли Каупъруд, трябваше да осъдят и Стенър. Нямаше начин да бъде отърван градският ковчежник. Ако Каупъруд беше виновен, че е присвоил чрез измама шейсет хиляди долара, Стенър пък беше присвоил петстотин хиляди. За това провинение се предвиждаха пет години затвор. Стенър можеше да се позове на съществуващата практика и по този начин да си спести унизителната необходимост да признае открито вината си, но въпреки това щеше да бъде осъден. Съдебните заседатели едва ли биха подминали фактите, които го уличаваха. Въпреки общественото мнение, ако се стигнеше до съд, можеше да има известно съмнение за вината на Каупъруд. Вината на Стенър обаче беше неоспорима.

Ето как се развиха събитията, след като Каупъруд и Стенър бяха официално обвинени. Адвокатът на Каупъруд Стеджър беше успял да научи предварително по частен път, че срещу Каупъруд всеки момент ще бъде заведено дело. Той препоръча на своя клиент да се яви сам пред властите, за да предотврати шума, който биха вдигнали вестниците, ако чака полицията да му връчи заповедта за арестуване.

Кметът издаде заповед за арестуването на Каупъруд, но той съгласно с плана на Стеджър незабавно отиде заедно с адвоката си при Борчарт и внесе двайсет хиляди долара (поръчител му беше директорът на Джирардската национална банка У. К. Дейвисън) като гаранция, че ще се яви следващата събота в Централното полицейско управление за разпит. Стробик беше наел адвоката Марк Олдсло, за да представлява градското управление при воденето на делото. Кметът изгледа Каупъруд с любопитство; понеже беше нов човек в политическите среди на Филаделфия, той не го познаваше така добре, както останалите. Каупъруд отвърна на погледа му с учтива усмивка.

— Истински фарс, господин кмете — каза той спокойно на Борчарт, а кметът му се усмихна приветливо и отвърна, че за него тази процедура е формална, но неизбежна в такова време.

— Вие знаете как стоят нещата, мистър Каупъруд — добави той.

Каупъруд се усмихна.

— Да, наистина знам — каза той.

После трябваше да изпълни малко или много формалните изисквания и няколко пъти се яви в местния криминален съд, известен като Централен съд. Когато му предявяваха обвинението, Каупъруд заявяваше, че не се признава за виновен. През ноември бе назначено разглеждане на иска от разширен състав на съдебните заседатели, които трябваше да решат дали да бъде предаден на съда. Поради сложния характер на обвинението, отправено срещу него от Пети, Каупъруд прецени, че е разумно да се яви лично. Обвинението бе потвърдено от съдебните заседатели (Шанън, новоизбраният областен прокурор, доста енергично упражни влиянието си) и бе определено делото да започне на 5 декември и да се води от съдията Пейдърсън от Първо отделение на Градския съд, който беше клон на щатския съд и на всеки три месеца разглеждаше престъпления от подобен характер. Разглеждането на делото на Каупъруд обаче започна едва след бурните есенни избори, които благодарение на ловките политически машинации на Моленхауър и Симпсън (фалшификация на бюлетини, натиск върху отделни избиратели) завършиха с нова победа на Републиканската партия, макар и с не особено голямо мнозинство. Гражданската асоциация за подкрепа и контрол на общината въпреки шумната победа на Републиканската партия, постигната с измама, продължаваше да напада смело онези, които смяташе, че вършат най-големите злоупотреби.

През цялото това време Ейлийн Бътлър следеше развитието на събитията около Каупъруд чрез вестниците и градските клюки с такова пристрастие, с такава нежна загриженост и тревога, на каквито беше способна нейната пламенна и силна природа. Макар че беше по-подвластна на чувствата, отколкото на разума, Ейлийн не беше лишена от способността да мисли. Често се срещаше с Каупъруд, той й разказваше доста неща, доколкото му позволяваше, разбира се, неговото вродено чувство за предпазливост, и въпреки вестникарските питания и разговорите, които дочуваше у дома и другаде, тя разбираше, че Франк не е толкова лош, колкото искаха да го изкарат. Едно съобщение, появило се във филаделфийския вестник „Пъблик Леджър“ скоро след като Каупъруд официално бе обвинен в злоупотреба, особено много я зарадва и утеши. Тя си го беше изрязала и го носеше в пазвата си, защото то й се струваше едно доказателство, че нейният любим Франк е далеч по-малко виновен от ония, които го бяха наклеветили и обвинили несправедливо. Съобщението беше извадка от един от многобройните изобличителни доклади на Гражданската асоциация за подкрепа и контрол на общината и гласеше: