Финансист

Най-сетне му хрумна идеята да нагласи нещата така, че Ейлийн да бъда поканена да погостува някъде по-далеч — в Бостън или в Ню Орлиънс, където живееше една от сестрите на жена му. Уреждането на тази работа обаче изискваше много деликатност и такт, а тези качества напълно му липсваха. И все пак той се зае с нея. Написа писмо до балдъзата си, с което я молеше да пише на сестра си, без обаче да издава, че го прави по негова молба, и да поиска съгласието й Ейлийн да й погостува, а в същото време да отправи покана и до самата Ейлийн; но скъса писмото. След известно време случайно научи, че мисис Моленхауър и трите й дъщери, Каролайн, Фелисия и Олта, се канят да отидат в Европа в началото на декември, за да посетят Париж, Ривиерата и Рим. Веднага реши да помоли Моленхауър да каже на жена си да покани за това пътуване Нора и Ейлийн или само Ейлийн, като й обясни, че мисис Бътлър не желае да оставя съпруга си сам, а би било добре момичетата да се поразходят. Това щеше да бъде чудесен предлог да отдалечи Ейлийн временно от Филаделфия. Предвиждаше се пътуването да трае около шест месеца. Разбира се, Моленхауър с удоволствие прие да изпълни молбата му. Двете семейства поддържаха доста тесни приятелски връзки. А мисис Моленхауър на драго сърце се съгласи, тъй като това щеше още повече да сближи семействата, и поканата беше отправена. Нора много се зарадва. Тя искаше да посети Европа и отдавна чакаше да й се открие такава възможност. На Ейлийн й стана приятно, че тази покана идва тъкмо от мисис Моленхауър, и преди няколко години би я приела веднага, но сега видя в нея нова, допълнителна принуда да прекъсне връзката си с Каупъруд. Когато една вечер на масата мисис Бътлър, която не подозираше участието на мъжа си в тази работа, спомена за поканата, отправена от мисис Моленхауър по време на следобедното й посещение, Ейлийн категорично я отхвърли.

— Тя държи и вие да тръгнете с тях, ако баща ви няма нищо против — каза майката. — Сигурна съм, че ще прекарате много хубаво. Ще отидат първо в Париж, а после на Ривиерата.

— О, чудесно! — възкликна Нора. — Отдавна мечтая да отида в Париж. А ти, Ей? Ще бъде чудесно, нали?

— Аз нямам особено желание — отвърна Ейлийн. Тя искаше от самото начало да покаже ясно, че не иска да отива където и да било. — Наближава зимата, а аз нямам никакви подходящи дрехи. По-добре е да почакам и да отида друг път.

— Ейлийн Бътлър! — възкликна Нора. — Какво говориш! Чувала съм десетки пъти да казваш, че много ти се иска да отидеш в чужбина някоя зима. И сега, когато се открива такава възможност… Освен това тоалети можеш да си поръчаш и там.

— Да, не би ли могла наистина да си поръчаш някой и друг тоалет там? — попита мисис Бътлър. — Пък и разполагаш с още две или три седмици.

— Дали не биха искали да вземат и един мъж със себе си, който да им служи за водач и съветник, как мислиш, мамо? — намеси се Калъм.

— Аз съм готов да предложа услугите си — обади се сдържано Оуен.

— Не знам, не мога да кажа — отвърна мисис Бътлър усмихнато, като в същото време дъвчеше голяма хапка. — Ще трябва да ги попитате тях, синчетата ми.

Ейлийн твърдо държеше на своето. Не искаше да отива никъде. Поканата била дошла много внезапно. Това било. Онова било. В този момент влезе старият Бътлър и седна на мястото си начело на масата. Той естествено знаеше всичко, но се престори на изненадан, когато жена му се обърна към него.

— Ти не би се противопоставил, Едуард, нали? — попита го мисис Бътлър, като преди това му съобщи за поканата.

— Да се противопоставя! — възкликна той с престорена и грубовата шеговитост. — И таз добра! Тъкмо ще си отдъхна от вас. С най-голяма радост бих се отървал от всички ви за известно време.

— Що за приказки! — сряза го жена му. — Представям си каква неразбория ще сварим, ако те оставим да поживееш сам.

— Та аз няма да остана сам, бъди сигурна — отвърна Бътлър. — В този град има толкова къщи, където ще ме посрещнат сърдечно. И без вас мога.

— Но не са малко и къщите, в които не би стъпил, ако не съм аз. Така да знаеш — сопна му се добродушно мисис Бътлър.

— Хайде, хайде, да не преувеличаваме — заключи отстъпчиво той.

Ейлийн беше непреклонна. Всички опити на Нора и на майка й да я убедят оставаха без резултат. За голямо свое съжаление Бътлър разбра, че планът му се проваля, но не искаше да се примири. Когато окончателно се убеди, че няма никаква надежда Ейлийн да приеме поканата на мисис Моленхауър, той най-сетне се реши да наеме детектив.