Финансист

— Можете да бъдете напълно откровен с мен, мистър Бътлър — добави Мартинсън. — Мисля, че ви разбирам. Ние искаме тези сведения единствено, за да можем да ви помогнем, нищо повече.

— Да — каза унило Бътлър, — моя роднина е. Всъщност тя ми е дъщеря. Изглеждате ми разумен и честен човек. Аз съм й баща и за нищо на света не бих искал да й причиня зло. Само се опитвам да я спася. Него, него искам да заловя.

Той изведнъж стисна силно големия си юмрук.

Мартинсън, който имаше две дъщери, не пропусна да забележи този многозначителен жест.

— Разбирам ви, мистър Бътлър — каза той. — Аз самият съм баща. Ще направим за вас всичко, каквото можем. Дайте ми точното й описание или позволете на някой от моите хора да я види в дома ви или в кантората ви, уж случайно, разбира се, и аз мисля, че в близко време ще можем да ви кажем дали се срещат редовно. Това ли е всичко, което искате да узнаете — само това ли?

— Само това — каза навъсен Бътлър.

— Е, в такъв случай бързо ще свършим работа. Ако ни провърви, сигурно за три-четири дни, а в най-лошия случай — за седмица, за десет дни, най-много за две седмици. Ще зависи от това, колко дълго ще желаете да го следим, ако не успеем още в първите дни да съберем достатъчно доказателства.

— Аз искам да се добера до истината, колкото и време да е необходимо — отвърна рязко Бътлър. — Трябва ми истината, та ако ще да чакам месец, два и три, докато я откриете. Истината ми трябва! — отсече решително старият човек и се изправи. — Моля ви, само не ми изпращайте някои глупци. Искам хора, които сами са бащи, ако имате такива, хора, достатъчно умни, за да държат езика си зад зъбите, а не хлапаци.

— Разбирам, мистър Бътлър — отвърна Мартинсън. — Бъдете спокоен. Ще ви изпратим най-добрите си агенти. Можете да им се доверите напълно, те ще бъдат дискретни. Бъдете съвсем спокоен. Първоначално ще възложа случая само на един агент, когото вие ще можете да видите, за да прецените дали ви харесва или не. Аз няма да му казвам нищо. Първо вие ще разговаряте с него. Ако го одобрите, ще му разкажете каквото трябва и той ще се залови за работа. В случай че се нуждае от помощници, ще му ги изпратим. Кажете ми адреса си.

Бътлър му го каза.

— И всичко ще остане в тайна, нали?

— Напълно, уверявам ви.

— Кога ще дойде агентът?

— Още утре, ако желаете. Имам подходящ човек, когото мога да изпратя дори тази вечер. В момента не е тук, иначе щях да го извикам, за да разговаряте с него. Аз обаче ще му дам нужните указания. Вие не бива да се тревожите за нищо. Той ще съумее да запази репутацията на вашата дъщеря.

— Много ви благодаря — каза Бътлър вече с по-мек тон. — Безкрайно съм ви задължен. Правите ми голяма услуга и аз ще ви заплатя добре.

— О, моля ви, мистър Бътлър — каза Мартинсън. — Нашето предприятие е готово да ви услужи по възможно най-добрия начин и при обичайните цени.

Бътлър си тръгна и Мартинсън го изпрати до вратата. Старият човек се чувствуваше безкрайно потиснат и някак омърсен. Да стигне дотам, че да изпраща детективи по следите на Ейлийн, на своята любима дъщеря!

ГЛАВА XXXVI

Още на другия ден в кантората на Бътлър се появи един свръхсериозен, възвисок, възслаб човек с черни коси и черни очи, с продълговато лице с груба жълтеникава кожа и с хищен израз и след като поговори с Бътлър повече от час, си отиде. Отново се появи, този път в къщата на Бътлър, около часа за вечеря и бе въведен в кабинета на Бътлър, за да му даде той възможност чрез хитрост да види Ейлийн. Бътлър изпрати да я повикат и застана малко встрани от вратата, за да не пречи да бъде разгледана добре, когато се появи. Детективът стоеше зад една от тежките завеси, окачени вече за зимата, и се преструваше, че гледа навън към улицата.

— Излизал ли е някой днес със Сиси? — попита Бътлър Ейлийн за любимата на цялото семейство кобилка.

Планът му предвиждаше, в случай че Ейлийн забележи детектива, да остане с впечатление, че той е търговец на коне, който е дошъл или да купува, или да продава. Името му беше Джоунас Олдърсън и той наистина можеше да мине за търговец на коне.

— Мисля, че не, татко — отвърна Ейлийн. — Аз поне не съм. Но ще разпитам другите.

— Не е нужно. Искам само да знам имаш ли намерение да излизаш с нея утре?

— Ако ще ти трябва на теб, нямам нищо против да взема Джери.

— Добре, нека Сиси остане тогава в конюшнята.

Бътлър тихо затвори вратата. Ейлийн наистина реши, че баща й води преговори за покупка или продажба на коне. Но тъй като беше сигурна, че той едва ли би я лишил от някой от нейните любимци, без първо да я попита, престана да мисли за това.

След като тя си отиде, Олдърсън излезе иззад завесата и каза, че е доволен.

— Това е всичко, което ми беше необходимо — добави той. — След няколко дни ще ви известя дали съм научил нещо.