Финансист

Той си тръгна и след трийсет и шест часа къщата и кантората на Каупъруд, къщата на Бътлър, кантората на Харпър Стеджър, адвоката на Каупъруд, и самите Каупъруд и Ейлийн бяха вече под пълно наблюдение. Отначало за това бяха необходими шестима агенти, но стана нужда и от седми, когато бе открито второто любовно гнездо, намиращо се на Южна Шеста улица. Всички детективи бяха от Ню Йорк. След седмица Олдърсън знаеше всичко. Той се беше уговорил с Бътлър да го уведоми веднага, щом Ейлийн и Каупъруд се срещнат някъде, за да може Бътлър, ако желае, да отиде незабавно там и да я разобличи. Бътлър нямаше намерение да убива Каупъруд — пък и Олдърсън щеше да се погрижи това да не се случи, поне в негово присъствие, — но щеше да го наругае, както трябва, да го повали с един юмрук на пода и да отведе Ейлийн със себе си. Тогава тя нямаше да може вече да го лъже, че не поддържа връзка с Каупъруд, нямаше да може повече да своеволничи. Той щеше да й постави категорично въпроса — или тя ще се вразуми, или ще я прати в изправителен дом. Другояче не можеше! Какво въздействие би могла да окаже тя върху сестра си или върху някое друго порядъчно момиче с всичко, което знаеше и което вършеше?! Сега вече нямаше как да не отиде в Европа или на някое друго, избрано от него място.

След като състави своя план за действие, Бътлър трябваше да го сподели с Олдърсън и детективът открито му заяви, че е длъжен да охранява личността на Каупъруд.

— Не можем да ви позволим да се нахвърляте да го биете или да упражнявате каквото и да е насилие — каза Олдърсън на Бътлър, когато те за първи път заговориха по този въпрос. — Това противоречи на нашите правила. В къщата може да се влезе само с разрешително за обиск. Аз мога да ви го доставя, без някой да разбере, че имате връзка със случая. Ще кажем, че става въпрос за едно момиче от Ню Йорк. Но ще влезете там само в присъствието на моите хора. Те няма да позволят никакъв произвол. Вие можете да вземете дъщеря си със себе си — ние ще я изведем, а също и него, ако държите, но за това ще трябва да му отправите някакво официално обвинение. Има опасност обаче някои от съседите да видят, а не е изключено и да се събере цяла тълпа.

Бътлър също се страхуваше как ще мине всичко. Наистина съществуваше голяма опасност от публичен скандал. И все пак той искаше да се добере до истината. Искаше да сплаши Ейлийн, ако може, искаше да я вразуми с най-решителни мерки.

След една седмица Олдърсън научи, че Ейлийн и Каупъруд се срещат в една къща, която имаше вид на почтен частен дом, но служеше за съвсем други цели. Въпросната къща, която се намираше на Южна Шеста улица, всъщност беше дом за тайни любовни срещи, но малко по-изискан от други подобни заведения. Сградата беше четириетажна, изградена от червени тухли и украсена с архитектурни детайли от бял камък. Осемнайсетте й стаи бяха обзаведени малко крещящо, но бяха чисти. Клиентелата беше много изискана и достъп тук имаха само ония, които се познаваха със собственичката или й бяха препоръчани от други клиенти. По този начин се осигуряваше тайната, от която се нуждае всяка незаконна връзка. Фразата „имам уговорена среща“ беше достатъчна, за да се отворят вратите на някой от апартаментите, стига единият от двамата посетители да беше познат. Каупъруд познаваше този дом от предишни посещения и когато се наложи да напуснат къщата на Северна Десета улица, той предложи на Ейлийн да се срещат тук.

След като разбра какво представлява този дом, Олдърсън предупреди Бътлър, че да се влезе в подобно място и да се открие търсеното лице било изключително трудно. Това изисквало разрешение за обиск, а такова разрешение не се получавало лесно. Можело, разбира се, да се влезе насила и това се правело при очевидно нарушение на обществения морал, но понякога самите посетители оказвали яростна съпротива. Не било изключено и в този случай да стане така. Единственият сигурен начин да се избегне подобна съпротива бил да се постигне споразумение със собственицата на дома и да се осигури мълчанието й, като й се плати добре.

— Аз обаче не ви съветвам да използваме това средство — добави Олдърсън, — защото ми се струва, че тази жена е твърде приятелски разположена към въпросното лице. Най-добре ще е въпреки риска да се действува изненадващо.