Финансист

— Добре, мистър Сканлън — продължи спокойно Мартинсън. — Всъщност мен никак не ме интересува дали това е истинското ви име или не. Тъкмо се канех да ви кажа, че може би няма да е необходимо да ни съобщавате истинското си име. Всичко зависи от това, какво искате да узнаете. Що се отнася до проблемите, които ви тревожат, можете да бъдете сигурен, че онова, което ще разкажете тук, ще остане в пълна тайна — все едно че не сте го споделяли с никого. Същината на нашата работа е доверието и ние нито за миг не можем да си позволим да злоупотребим с него. Имаме служители, мъже и жени, които работят при нас повече от трийсет години. Никога не уволняваме когото и да било освен по много сериозен повод; но пък и не назначаваме хора, които биха дали повод да бъдат уволнени. Мистър Пинкертън е добър психолог. И затова сред служителите си имаме не по-малко добри психолози. Всяка година ние се заемаме с над десет хиляди случая от всички краища на Съединените щати. С всеки случай се занимаваме толкова дълго, колкото се иска от нас. Опитваме се да открием само онези неща, от които се интересуват клиентите ни. Не надничаме излишно в чуждите работи. Ако преценим, че не можем да открием това, което клиентът иска да узнае, веднага го уведомяваме. Много поръчки отхвърляме още тук, в този кабинет, и изобщо не се залавяме с тях. И вашата може да се окаже такава. Не се залавяме с каквото и да било само за да имаме работа, и го заявяваме откровено. Не се докосваме до случаи, в които са намесени политически интереси или се търси лично отмъщение — не искаме да имаме нищо общо с тях. Така стоят нещата при нас — преценете ги сам. Струва ми се, че сте човек с богат жизнен опит. И аз, надявам се, съм такъв. Допускате ли, че институция като нашата може да злоупотреби с нечие доверие?

Той замълча и погледна Бътлър в очакване на неговия отговор.

— Изглежда малко вероятно — каза Бътлър. — И все пак не е лесно да извадиш на показ личните си неща — добави тъжно старият човек.

И двамата замълчаха.

— Добре — каза Бътлър накрая. — Изглеждате ми свестен човек и затова ще ви поискам един съвет. Имайте предвид, че ще заплатя добре и че няма да ви бъде трудно да откриете интересуващите ме факти. Искам да знам дали един мъж от същия град, в който живея, има връзка с една жена и къде се срещат. Вярвам, че задачата няма да ви затрудни.

— Нищо по-лесно от това — отвърна Мартинсън. — Непрекъснато се занимаваме с такива случаи. Позволете ми да ви улесня, мистър Сканлън. Напълно ясно ми е, че не желаете да се впускате в подробни обяснения, а и ние не искаме да ни казвате повече, отколкото е нужно. Ще ни трябва само името на града и името на мъжа или на жената — не са необходими и двете имена, — освен ако не пожелаете да ни улесните. Имаме ли едното име, примерно на мъжа, и описанието на жената — но то трябва да е съвсем точно — или нейна фотография, скоро ще можем да ви кажем това, което ви интересува. Разбира се, за нас винаги е по-добре да разполагаме с пълни сведения. Но както решите. Дайте ми сведенията, които считате, че можете да ми дадете, и аз ви обещавам, че ще направим всичко, което е по силите ни, за да ви услужим така, че да останете доволен.

Той се усмихна сърдечно.

— Е, добре тогава — каза Бътлър, който въпреки че дълбоко в себе си все още се съпротивляваше, най-сетне се реши. — Ще бъда откровен с вас. Името ми не е Сканлън, а Бътлър. Живея във Филаделфия. Там има един банкер, казва се Каупъруд — Франк А. Каупъруд…

— Почакайте за миг — каза Мартинсън, като извади от джоба си голям бележник и молив. — Искам да си запиша. Как беше името?

Бътлър го повтори.

— Да. Продължавайте нататък.

— Той има кантора на Трета улица, всеки ще ви я покаже. Съвсем наскоро фалира.

— О, за този ли човек става въпрос? — намеси се Мартинсън. — Чувал съм за него. Замесен е в някаква злоупотреба с градски пари. Предполагам, че не сте се обърнали към нашия клон във Филаделфия, защото не сте искали да споделите проблема си с тамошните ни агенти. Нали така?

— Точно това е човекът и тъкмо по тази причина не се обърнах към местния клон — каза Бътлър. — Не искам работата да се знае във Филаделфия. И затова съм тук. Този човек има къща на Джирард Авеню, номер деветнайсет-трийсет и седем. Лесно ще я намерите, като дойдете там.

— Да, разбира се — съгласи се мистър Мартинсън.

— За него искам да науча — за него и за една жена, или по-скоро за едно младо момиче.

Старият човек замълча и целият потръпна. Мъчително му беше да намесва Ейлийн в тази история. Мъчително му беше дори само като си помислеше за това — толкова я обичаше, толкова се беше гордял с нея. Тлеещият в гърдите му гняв срещу Каупъруд отново се разгоря.

— Ваша роднина, предполагам — забеляза Мартинсън тактично. — Не е нужно да ми казвате нищо повече, само ми опишете как изглежда, ако обичате. Може би това ще е достатъчно, за да свършим работа.

Той разбираше колко дълбоко е разстроен този стар почтен човек. Мрачното му и угрижено лице достатъчно ясно говореше за това.