Финансист

За това обаче, обясни той, били необходими трима, а може би и четирима души освен ръководещия акцията детектив; щом един от тях успеел да влезе в преддверието, след като бъдела отворена вратата в отговор на неговото позвъняване, останалите трябвало бързо да изскочат и да нахлуят вътре, за да му помогнат. Следващото важно нещо била бързината, с която се действува — трябвало бързо да се отворят всички врати. Слугите, ако имало такива, трябвало да бъдат обезвредени и принудени по някакъв начин да мълчат. Това се постигало било с пари, било със сила. После един от детективите, преструвайки се на прислужник, щял да почуква подред на всички врати — а Бътлър и останалите детективи щели да стоят отстрани и да чакат да разпознаят търсеното лице. Ако се разберяло, че в някоя от стаите има хора, а те не отварят, вратата можела да бъде насилена. От къщата можело да се избяга само през главния или през задния вход, а те щели да бъдат завардени.

Планът беше смел, но даваше възможност Ейлийн да бъде отведена незабелязано.

Като разбра колко неприятна щеше да бъде тази процедура, Бътлър силно се притесни. В един момент му мина през ум да не отива в къщата, а просто да извика дъщеря си, да поговори с нея, да й каже, че знае всичко, така че тя да не може повече да отрича. И тогава да й предложи да избира между пътуването до Европа и отиването в изправителен дом. Но тъй като се опасяваше, че темпераментната Ейлийн може да надделее в един разговор, а искаше да я накаже сурово, накрая реши да приеме предложения план. Нареди на Олдърсън да уточни внимателно всички подробности и щом забележи, че Ейлийн и Каупъруд влизат в къщата, бързо да му съобщи. Той щеше да отиде и с помощта на детективите да я разобличи.

Този план наистина беше безразсъден, груб и жесток. Не можеше да бъде оправдан нито с бащина любов, нито с каквато и да било теория за превъзпитание. Насилието никога не води до добро. Но Бътлър не разбираше това. Той искаше да сплаши Ейлийн, да я накара по драстичен начин да осъзнае цялата чудовищност на простъпката си. След като прие плана на Олдърсън, Бътлър прекара цяла седмица в мъчително очакване и един следобед, когато нервите му бяха опънати до крайност, настъпи решителният момент. Каупъруд беше вече подведен под отговорност и го очакваше съд. Ейлийн му беше съобщавала от време на време какви според нея са намеренията на баща й спрямо него. Разбира се, тя нищо не научаваше пряко от самия Бътлър — той се държеше крайно предпазливо с дъщеря си, за да не разбере тя колко безмилостно подготвя окончателното смазване на Каупъруд, — а от ония случайни забележки на Бътлър, изтървани пред Оуен, които Оуен повтаряше пред Калъм, а той от своя стана, без да подозира нищо, споделяше с Ейлийн. По този начин тя бе научила например кой ще бъде избран за нов областен прокурор и какво ще бъде евентуалното му становище по делото, тъй като той беше постоянен посетител на дома и кантората на Бътлър. Оуен беше казал на Калъм, че според него Шанън ще направи всичко възможно да вкара Каупъруд „зад решетките“ и че според баща им това щяло да бъде напълно заслужено.

Беше научила също, че баща й не желае Каупъруд да възобнови работата си — смятал, че на всяка цена трябвало да му се попречи. Истинско щастие щяло да бъде за обществото да се отърве от него, бил казал той една сутрин на Оуен по повод на една бележка във вестниците за усилията на Каупъруд да възстанови положението си и Оуен попитал Калъм дали не знае защо баща им е толкова непримирим към Каупъруд. И двамата й братя не знаели причината.

За всичко това Каупъруд научаваше от Ейлийн. Научи, че съдията Пейдърсън, който щеше да гледа делото, е приятел на Бътлър и че Стенър ще получи пълния размер на присъдата за престъплението си, но после ще бъде помилван.

Каупъруд обаче не изглеждаше особено изплашен. Казваше на Ейлийн, че сред финансистите има влиятелни приятели, които ще се обърнат към губернатора с молба да бъде помилван, ако бъде осъден, разбира се, защото той не смяташе, че обвиненията срещу него са достатъчно основателни. Казваше й също, че е само изкупителна жертва за политиците, които се бояха от общественото мнение, а и бяха настройвани срещу него от баща й — от момента, в който беше получил анонимното писмо. И нищо повече.

— Ако не беше баща ти, скъпа — казваше й той, — веднага бих оборил тези обвинения. Сигурен съм, че нито Моленхауър, нито Симпсън имат нещо лично против мен. Разбира се, те искат да ме отстранят от сделките с градските трамвайни линии, а и да смекчат вината на Стенър. Но, повярвай ми, ако баща ти не беше така зле настроен към мен, те не биха отишли толкова далеч, че да ме превърнат в изкупителна жертва. Освен това баща ти насочва действията и на този Шанън, и на разни други дребни администратори. И те го слушат. Длъжни са да го слушат. В това е бедата.