Читаем Финансист полностью

Олдърсън свали меката си широкопола шапка и влезе. Щом прислужницата тръгна нагоре по стълбата, той незабавно се върна при входната врата и пусна вътре Бътлър и двама детективи. Четиримата се вмъкнаха в салона, незабелязани от никого. След няколко минути се появи „мадам“, както беше прието да се наричат този тип жени. Беше висока, закръглена, руса и доста приятна на вид, със светлосини очи и предразполагаща усмивка. Постоянните й срещи с полицията и грубостта на мъжете, с която се бе сблъсквала през бурните си младини, я бяха направили хитра и предпазлива. Тъй като начинът, по който изкарваше прехраната си, не беше законен, а тя не умееше да върши нищо друго, винаги се стараеше да бъде в добри отношения с полицията и с клиентите, както всъщност и всеки търговец, който се стреми да продаде стоката си. Беше облечена в широк пеньоар на сини цветя, прихванат със сини панделки, но дискретно отворен при деколтето така, че се виждаше част от скъпото й бельо. Пръстен с голям опал красеше средния пръст на лявата й ръка, а на ушите й висяха яркосини тюркоазени обици. Обута беше с жълти копринени чехли с бронзови катарамки. Външният й вид напълно съответстваше на обстановката в салона — тапети на златни цветя, мек пухкав килим в синьо и кремаво, картини в масивни позлатени рамки, изобразяващи полегнали голи жени, и едно високо от пода до тавана огледало също в позлатена рамка. Излишно е да се казва, че Бътлър беше потресен до дъното на душата си от тази непристойна и пагубна среда, в която навярно бе попаднала и неговата дъщеря.

Олдърсън даде знак на един от детективите да застане зад жената, за да й препречи пътя към вратата.

— Съжалявам, че ви безпокоя, мисис Дейвис — каза Олдърсън, — но търсим една двойка, която се намира във вашата къща. По-точно търсим едно забягнало момиче. Нямаме намерение да ви създаваме каквито и да било неприятности, искаме само да намерим момичето и да го отведем.

Мисис Дейвис побледня и понечи да отвори уста.

— Само не вдигайте шум и не се опитвайте да викате — каза той, — за да не ни принудите да ви възпираме. Моите хора са обградили къщата от всички страни. Никой не може да излезе оттук. Познавате ли някой си мистър Каупъруд?

За щастие мисис Дейвис не беше човек със слаби нерви, пък и не обичаше да влиза в разпри. Отнасяше се философски към нещата. Все още не беше влизала в допир с полицията тук, във Филаделфия, и нямаше основание да се страхува, че ще бъде разкрита. Какъв смисъл имаше да вика, помисли си тя. Къщата беше обкръжена, а нямаше никой, който би могъл да помогне на Каупъруд и Ейлийн. Всъщност тя не знаеше истинските им имена, за нея те бяха мистър и мисис Монтагю.

— Не познавам човек с такова име — отвърна нервно тя.

— Няма ли тук едно момиче с червени коси? — попита един от помощниците на Олдърсън. — И един мъж със сив костюм и кестеняви мустаци? Дойдоха преди половин час. Помните ги, нали?

— В къщата има само една двойка, но не съм сигурна дали това са хората, които търсите. Ако желаете, ще ги помоля да слязат тук. Но, моля ви, не допускайте крайности!

— Няма да ги допуснем, стига вие да не ги предизвикате — отвърна Олдърсън. — Само не вдигайте шум. Ние искаме просто да намерим това момиче и да го отведем. Не мърдайте от мястото си. В коя стая са?

— Във втората на горния етаж. Защо не разрешите да отида аз? Много по-добре ще бъде. Ще почукам и ще ги помоля да излязат.

— Не, ние ще се погрижим за това. Вие стойте тук. Не ви заплашва никаква неприятност. Само си стойте на мястото — настоя Олдърсън.

Той даде знак на Бътлър да го последва, но Бътлър не помръдна, внезапно осъзнал, че е направил грешка, като се е впуснал в тази нечиста история. Какъв смисъл имаше да нахлуе насила и да изведе дъщеря си, щом не смяташе да убива Каупъруд? Би било достатъчно да я накарат да слезе долу. Тя щеше да разбере, че той знае всичко. Защо трябваше да се разправя с Каупъруд пред хората? Боеше се, боеше се от самия себе си.

— Пуснете я да отиде — каза мрачно той, като кимна презрително към мисис Дейвис. — Но я наблюдавайте. И кажете на момичето да слезе при мен.

Мисис Дейвис, разбрала веднага, че става дума за някаква семейна разправия, от която би могла да се измъкне сравнително леко, тръгна незабавно нагоре по стълбата заедно с Олдърсън и неговите помощници, които го следваха по петите. Когато стигна до стаята, заета от Каупъруд и Ейлийн, тя почука леко на вратата. В този момент Ейлийн и Каупъруд седяха в едно голямо кресло. Ейлийн в миг пребледня и скочи. Обикновено спокойна, днес по някаква необяснима причина се чувствуваше особено притеснена, сякаш очакваше да й се случи беда. Погледът на Каупъруд стана напрегнат.

— Не се безпокой — каза той, — сигурно е някой от прислугата. Аз ще отида да видя.

Той понечи да тръгне, но Ейлийн го спря.

— Почакай — каза тя. Поуспокоена, отиде до шкафа, извади един пеньоар и го облече. Междувременно отново се почука. Ейлийн отиде до вратата и леко я открехна.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Точка опоры
Точка опоры

В книгу включены четвертая часть известной тетралогия М. С. Шагинян «Семья Ульяновых» — «Четыре урока у Ленина» и роман в двух книгах А. Л. Коптелова «Точка опоры» — выдающиеся произведения советской литературы, посвященные жизни и деятельности В. И. Ленина.Два наших современника, два советских писателя - Мариэтта Шагинян и Афанасий Коптелов,- выходцы из разных слоев общества, люди с различным трудовым и житейским опытом, пройдя большой и сложный путь идейно-эстетических исканий, обратились, каждый по-своему, к ленинской теме, посвятив ей свои основные книги. Эта тема, говорила М.Шагинян, "для того, кто однажды прикоснулся к ней, уже не уходит из нашей творческой работы, она становится как бы темой жизни". Замысел создания произведений о Ленине был продиктован для обоих художников самой действительностью. Вокруг шли уже невиданно новые, невиданно сложные социальные процессы. И на решающих рубежах истории открывалась современникам сила, ясность революционной мысли В.И.Ленина, энергия его созидательной деятельности.Афанасий Коптелов - автор нескольких романов, посвященных жизни и деятельности В.И.Ленина. Пафос романа "Точка опоры" - в изображении страстной, непримиримой борьбы Владимира Ильича Ленина за создание марксистской партии в России. Писатель с подлинно исследовательской глубиной изучил события, факты, письма, документы, связанные с биографией В.И.Ленина, его революционной деятельностью, и создал яркий образ великого вождя революции, продолжателя учения К.Маркса в новых исторических условиях. В романе убедительно и ярко показаны не только организующая роль В.И.Ленина в подготовке издания "Искры", не только его неустанные заботы о связи редакции с русским рабочим движением, но и работа Владимира Ильича над статьями для "Искры", над проектом Программы партии, над книгой "Что делать?".

Афанасий Лазаревич Коптелов , Виль Владимирович Липатов , Дмитрий Громов , Иван Чебан , Кэти Тайерс , Рустам Карапетьян

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза / Cтихи, поэзия / Проза / Советская классическая проза
Норвежский лес
Норвежский лес

…по вечерам я продавал пластинки. А в промежутках рассеянно наблюдал за публикой, проходившей перед витриной. Семьи, парочки, пьяные, якудзы, оживленные девицы в мини-юбках, парни с битницкими бородками, хостессы из баров и другие непонятные люди. Стоило поставить рок, как у магазина собрались хиппи и бездельники – некоторые пританцовывали, кто-то нюхал растворитель, кто-то просто сидел на асфальте. Я вообще перестал понимать, что к чему. «Что же это такое? – думал я. – Что все они хотят сказать?»…Роман классика современной японской литературы Харуки Мураками «Норвежский лес», принесший автору поистине всемирную известность.

Ларс Миттинг , Харуки Мураками

Зарубежная образовательная литература, зарубежная прикладная, научно-популярная литература / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза