Финансист

След като постоя известно време в черквата, излезе и се прибра в къщи. Ейлийн не се появи за вечеря, а той едва се докосна до храната. Отиде в кабинета си, заключи вратата и продължи да мисли. Ужасният спомен за Ейлийн в оня недостоен дом не излизаше от ума му. Как си бе позволил Каупъруд да заведе на такова място Ейлийн, любимката му, любимката на цялото семейство! Но само молитви няма да помогнат да се излезе от това трудно положение. Макар и да не знае как да постъпи, макар и Ейлийн да се съпротивлява, той трябва да предприеме нещо, за да я спаси. Тя трябва да замине някъде за известно време, за да се откъсне от този мъж. А после законът ще свърши останалото. По всяка вероятност Каупъруд ще отиде в затвора — и едва ли друг го заслужава повече от него. Той, Бътлър, ще обърне света, но ще го постигне. Ако е необходимо, сам ще се заеме с тази работа. Достатъчно е да намекне в съдебните кръгове, че държи на това. Естествено няма да подкупва съдебните заседатели, което би било престъпление, но ще се погрижи делото да им бъде представено в нужната светлина. И ако Каупъруд бъде осъден, бог да му е на помощ. Няма да го спаси и застъпничеството на приятелите му от финансовите среди. Съдиите — и от по-нисшите, и от по-висшите инстанции — си знаят интереса. Те ще се съобразят с желанието на силните на деня политици, а той ще се погрижи да им го подскаже.

Междувременно Ейлийн размишляваше върху сложността на положението, в което се намираше. Въпреки мълчанието им по пътя за дома тя знаеше, че й предстои неизбежен разговор с баща й. Той сигурно щеше да настои тя да замине някъде. Най-вероятно беше да поднови под някаква форма идеята си за пътуването й в Европа — вече беше почти убедена, че поканата на мисис Моленхауър е била отправена по негово внушение — и тя трябваше да реши дали ще замине или не. Ще изостави ли Каупъруд тъкмо сега, когато му предстои да бъде съден? Не, не можеше да направи това. Дългът й повеляваше да стои тук, за да види какво ще стане с него. По-скоро ще напусне дома си и ще потърси подслон при някой роднина или приятел, или дори чужд човек, ако се наложи. Имаше малко пари. Баща й винаги беше проявявал щедрост към нея. Щеше да си вземе някои дрехи и да изчезне. Много скоро щяха да се втурнат да я търсят и да я молят да се върне. Майка й щеше да обезумее от тревога. Нора, Калъм и Оуен щяха да се озадачат и обезпокоят, а баща й — него тя ясно го виждаше, — той щеше да бъде смазан. Но може би това щеше да го накара да се опомни. Въпреки буйния си и невъздържан характер тя беше гордостта и сърцето на този дом — и знаеше това.

Такива мисли се въртяха в главата й, когато няколко дни след ужасната сцена в оня дом на Шеста улица баща й я повика в кабинета си. Той се беше върнал рано този следобед от кантората си с надеждата да завари Ейлийн и да разговаря с нея насаме. И тя наистина си беше в къщи. През последните дни нямаше желание да излиза — потискаше я мисълта за предстоящите неприятности. Току-що бе писала на Каупъруд и го бе помолила да се срещнат на другия ден следобед на обичайното място край Уисахикън, дори и в случай че детективите тръгнат по следите им. Трябвало непременно да се види с него. Баща й все още не бил направил нищо, но била сигурна, че се готви да предприеме някаква стъпка. Тъкмо за това искала да поговорят.

— Не преставам да мисля за теб, Ейлийн, и не зная какво трябва да направя — започна баща й без всякакви предисловия, щом тя влезе в кабинета му. — Ти си тръгнала по пътя на падението. Тръпна при мисълта, че погубваш душата си. Искам да направя нещо за теб, мое дете, преди да е станало твърде късно. От месец насам непрекъснато се упреквам, че аз или твоята майка сме направили или сме пропуснали да направим нещо, за да те доведем до положението, в което се намираш днес. Излишно е да ти казвам, че това ми тежи на съвестта, детето ми. Аз съм вече един напълно съкрушен човек. Оттук нататък няма да мога да ходя с изправена глава. Какъв позор! Какъв позор! Какъв позор доживях!