Финансист

— Но моля те, татко — възрази Ейлийн, изплашена при мисълта, че трябва да изслуша една дълга и скучна проповед за дълга й към бога, към църквата, към семейството й, към майка й и към баща й. Тя знаеше, че всички тези неща имат своето значение, но с начина си на мислене Каупъруд коренно бе променил светогледа й. Те бяха разговаряли подробно по въпроса за семейството — и за родители, и за деца, и за съпрузи и съпруги, и за братя и сестри. Разбирането на Каупъруд, че нещата трябва да бъдат оставени да следват своя естествен ход, бе проникнало дълбоко в съзнанието й. Тя вече беше свикнала да гледа на живота, основавайки се на неговото твърдо и недвусмислено правило: „Моите интереси — над всичко.“ Той беше установил с известно съжаление, разбира се, че различията, които съществуват между хората, ги тласкат към спорове, кавги, сблъсъци и раздяла, но знаеше, че това е неизбежно. Едни хора изпреварват други в развитието си. По различен начин се променят гледните им точки. Това, което за едни е нравствено, за други е безнравствено. Кой би могъл да каже на чия страна е истината? Той самият не виждаше нищо лошо в интимните отношения. Каква чистота и прелест има във връзката между двама души, които си подхождат. Нима Ейлийн, която споделяше любовта му, като му се отдаваше, без да е омъжена за него, не беше по-добродетелна и по-непорочна от много други жени? Човек обаче зависи от нормите и правилата на обществото, в което живее. И за да не дразни околните, за да си осигури безпрепятствен и успешен път в живота, за да избегне излишни порицания, необходимо е да оставя впечатление, че се съобразява с общоприетото. Повече не е нужно. Следва ли това правило, почти няма опасност да бъде заловен. А заловят ли го случайно, трябва да се стреми да се измъкне без много шум и без да признава нищо. Именно това правеше Каупъруд във връзка с финансовите си затруднения. Така постъпи и в деня, когато ги заловиха на Шеста улица. Подобни мисли минаваха и през ума на Ейлийн сега, докато слушаше баща си.

— Но, татко — възрази тя, — аз обичам мистър Каупъруд. Нищо, че не съм омъжена за него. Един ден, когато той получи развод от мисис Каупъруд, ще стана негова жена. Ти не можеш да разбереш това. Ние се обичаме. Той има нужда от мен.

Бътлър я погледна недоумяващо.

— Развод ли каза? — започна той, мислейки си за догмите на католическата църква. — Ще се разведе с жена си и ще изостави децата си заради теб, така ли? Имал нужда от теб? — добави той саркастично. — Ами жена му и децата му? Може би те нямат нужда от него, така ли? Какво говориш!

Ейлийн дръзко отметна глава.

— И все пак е така — отвърна тя. — Ти просто не разбираш.

Бътлър не можеше да повярва на ушите си. Досега никога и от никого не беше чувал подобни приказки. Беше изумен и потресен. Познаваше отлично всички тънкости на политиката и търговията, но от сърдечни вълнения нищо не разбираше. Как може собствената му дъщеря, една католичка, да говори така! Той не виждаше откъде другаде би могла да възприеме Ейлийн тези разбирания, ако не от самия Каупъруд, от неговия макиавелистки, покваряващ всичко около себе си ум!

— Откога започна да мислиш така, детето ми? — неочаквано попита той със спокоен и овладян глас. — И откъде ти хрумнаха тези разсъждения? Кълна се, че в нашата къща не си чула такова нещо. Говориш като човек, който си е загубил ума.

— Стига, татко! — избухна Ейлийн, разбрала, че е безсмислено да спори с баща си по този въпрос. — Вече не съм дете. На двайсет и четири години съм. Ти просто не разбираш. Мистър Каупъруд не обича жена си. Щом успее да се разведе, ще се ожени за мен. Аз го обичам и той ме обича — и това е всичко!

— Дали наистина това е всичко? — попита мрачно Бътлър, решен на всяка цена да вразуми дъщеря си. — И не те интересуват жена му и децата му? И че ще отиде в затвора, не означава нищо за тебе, така ли? А може би затворническите дрехи ще те накарат да го обикнеш още по-силно? (Старият човек беше в стихията си, когато говореше със сарказъм.) Ще имаш тази възможност, бъди сигурна!

Ейлийн пламна.

— Да, знам — възкликна гневно и язвително тя. — Ти тъкмо това желаеш. Знам какво подготвяш. И Франк го знае. Опитваш се да го вкараш в затвора за нещо, което не е извършил — само заради мене. Да, много добре го знам. Но няма да го сломиш. Не можеш! Гой е по-силен и по-способен, отколкото допускаш и както и да се мъчиш, няма да успееш да го погубиш. Той отново ще се изправи на крака. Искаш да го накажеш заради мен, но с това няма да го уплашиш. Аз така или иначе ще се омъжа за него. Обичам го, ще го чакам и ще се омъжа за него. А ти постъпвай както желаеш. Нямам какво повече да ти кажа.