Финансист

— Ще се омъжиш за него, така ли? — попита Бътлър още по-учуден и объркан. — Ще го чакаш и ще се омъжиш за него? Ще го отнемеш от жена му и от децата му, до които той би трябвало да стои сега, ако беше достоен човек, вместо да скитосва с теб? И ще се омъжиш за него? Ще опозориш баща си и майка си, и цялото си семейство? Позволяваш си да ми говориш всичко това на мен, на баща си, който те е отгледал, грижил се е, искал е да направи нещо от теб? Какво щеше да представляваш, ако ние с твоята отрудена майка не бяхме кроили ден след ден планове за твоето бъдеще? Сигурно си мислиш, че си по-умна от мен. Сигурно си мислиш, че познаваш живота по-добре и че никой не може да ти даде съвет. Направих всичко възможно да бъдеш възпитана и образована като истинска дама, а какво излезе? Доживях да чуя, че аз нищо не разбирам, че ти обичаш един бъдещ затворник, един крадец, един измамник, един фалирал негодник…

— Татко! — възнегодува Ейлийн. — Не желая да те слушам повече, щом ще ми говориш така. Той не е такъв, какъвто го представяш. Няма да остана тук нито миг повече!

Ейлийн тръгна към вратата, но Бътлър скочи и я задържа. Лицето му бе почервеняло и жилите му се бяха издули от гняв.

— Тепърва ще си оправим сметките с него — каза той, без да обръща внимание на желанието й да си отиде и с надеждата, че накрая тя все пак ще го разбере. — Ще го науча аз. Добре да знаеш! В тази страна има закони и аз ще ги използвам срещу него. Ще го науча какво значи да се вмъква в почтени домове и да отвлича децата от родителите им!

Той замълча за миг, за да си поеме дъх, а Ейлийн, пребледняла и напрегната, се взря в него. Колко глупаво разсъждаваше понякога баща й. И колко старомодни бяха възгледите му в сравнение с тези на Каупъруд. Как може да твърди, че някой се е вмъкнал в дома им и я е откраднал от него, когато тя сама и на драго сърце беше тръгнала с похитителя! Каква глупост! Но имаше ли смисъл да спори? Какво би могла да постигне с това? Ето защо тя не каза нищо повече, а само продължи да го гледа. Бътлър обаче изобщо нямаше намерение да се предава. Той кипеше от гняв, макар че правеше върховни усилия да се овладее.

— Лошо се разви разговорът ни, дъще — каза той спокойно, разбрал, че тя няма повече да му възразява. — Позволих на гнева да ме завладее. За друго исках да ти говоря, когато те повиках тук, друго нещо имах предвид. Мислех си, че може да пожелаеш да отидеш за известно време в Европа, за да учиш музика. Сега ти просто не си на себе си. Имаш нужда от почивка. Ще ти се отрази добре, ако заминеш някъде за малко. Би могла да прекараш хубаво. Ако желаеш, с теб може да дойде Нора или пък бившата ти възпитателка сестра Констанция. Предполагам, че не би имала нищо против тя да те придружи.

Като чу възобновеното предложение за пътуване в Европа — разнообразено този път с присъствието на сестра Констанция и уроците по музика, — Ейлийн настръхна, но в същото време й стана смешно. Колко неуместно! Колко нетактично беше от страна на баща й да поставя отново този въпрос сега, след като бе разкрил връзката й с Каупъруд, след всичките заплахи срещу него. Толкова ли не беше способен да прояви поне малко дипломация по отношение на дъщеря си? Странно наистина. Но тя отново се въздържа и продължи да мълчи, защото се бе убедила, че всякакъв спор е излишен.

— Да не говорим за това, татко — каза Ейлийн вече по-меко, защото й дожаля за него. — Не ми се ходи в Европа. Не искам да напускам Филаделфия. Знам, че държиш да замина, но сега и дума не може да става за това. Невъзможно е.

Бътлър свъси вежди. Какво очаква да постигне тя със своето упорство? Нима си въобразява, че може да му се наложи — на него, на баща си, — и то по такъв въпрос? Какво безобразие! Все пак успя да се овладее, доколкото му бе възможно, и заговори кротко:

— Това пътуване ще бъде само от полза за теб, Ейлийн. Нима мислиш, че може да останеш тук след…

Той се поколеба. Канеше се да каже „след онова, което се случи“, но се досети, че Ейлийн е особено чувствителна на тази тема. Сам бе потъпкал светостта на бащиния си дълг, като я бе проследил по такъв недостоен начин, и Ейлийн имаше основание да се чувствува оскърбена. Но нима това правеше провинението й по-малко?

— След грешката, която извърши — продължи той, — ти нямаш право да останеш тук. Не бива да затъваш още повече в греха! Не трябва да заставаш срещу божиите и човешките закони!

Споменавайки думата „грях“, той се надяваше да накара Ейлийн да осъзнае какво чудовищно престъпление от гледна точка на морала е извършила. Но Ейлийн съвсем не гледаше така на нещата.

— Ти не разбираш, татко — отчаяно възкликна тя. — И не можеш да ме разбереш. Аз имам едни схващания, ти други. И очевидно не можеш да вникнеш в моите. Всъщност, ако искаш да знаеш, аз вече не вярвам в католическата църква.

В същия миг Ейлийн съжали, че изрече тези думи. Те просто й се изплъзнаха от езика. По лицето на Бътлър се изписаха безкрайна скръб и отчаяние.

— Не вярваш в църквата? — попита той.

— Не, не се изразих точно. Не вярвам така, както вярваш ти.

Той поклати глава.