Финансист

— Колко дълбоко е наранена душата ти! — каза Бътлър. — Сега разбирам, че нещо ужасно се е случило с теб, дъще. Този човек те е погубил и телом, и духом. Трябва да се направи нещо. Не искам да бъда суров към теб, но ти трябва да напуснеш Филаделфия. Не бива да останеш тук. Не мога да ти позволя това. На всяка цена трябва да заминеш. Ако искаш в Европа, ако искаш при леля си в Ню Орлиънс. Не мога да те оставя тук — твърде опасно е. Истината неизбежно ще излезе наяве. После и вестниците ще я разтръбят. Ти си все още млада. Животът е пред теб. Боя се за душата ти, но докато си млада и жизнена, имаш време да се вразумиш. Длъжен съм да бъда строг. Длъжен съм пред теб и пред църквата. Трябва да промениш живота си. Трябва да се разделиш с този мъж. И никога повече да не се виждаш с него. Аз самият няма да ти позволя. Той не е добър човек. Няма никакво намерение да се ожени за теб, а ако го направи, това ще бъде престъпление срещу бога и срещу хората. Не, не! Подобно нещо не бива да се случва! Той е един фалирал негодник, един крадец. Ако се омъжиш за него, много скоро ще станеш най-нещастната жена на света. Той няма да ти бъде верен. Защото просто не може да бъде верен. Природата му е такава. — Бътлър замълча, разтърсен до дъното на душата си. — Трябва да заминеш. Казвам го веднъж завинаги. И го казвам с най-добри намерения, но държа на това. В твой интерес е. Обичам те, но ти трябва да заминеш. Ще ми бъде мъчно да се разделя с теб. Бих предпочел да останеш тук. Никой няма да тъгува повече от мен, но трябва да заминеш. И да го направиш така, че майка ти да го приеме като напълно естествено. Трябва да заминеш — чуваш ли? Трябва!

Той замълча и погледна Ейлийн изпод рунтавите си вежди. В погледа му имаше и тъга, и непоколебимост. Ейлийн разбра, че решението му е окончателно. Изразът на лицето му — суров и фанатичен, — го потвърждаваше. Но тя не отвърна нищо. Не можеше, пък и нямаше смисъл. Нямаше и да замине обаче. Беше сигурно — и затова продължаваше да стои пред баща си, бледа и напрегната.

— Вземи си всички дрехи, които пожелаеш — продължи Бътлър, без да се досеща за истинското й настроение, — вземи всичко, което смяташ, че ще ти потрябва. Кажи къде искаш да отидеш, но се приготви, колкото е възможно по-бързо.

— Никъде няма да отида, татко — отвърна най-сетне Ейлийн, също така твърдо и категорично. — Няма да замина! Няма да напусна Филаделфия.

— Нима искаш да кажеш, че отказваш да се подчиниш, че не желаеш да изпълниш една моя молба, която цели само собственото ти добро, така ли, дъще?

— Да — отвърна Ейлийн решително. — Няма да замина! Съжалявам, но няма да замина!

— Добре ли си обмислила това, което казваш? — попита тънено и мрачно Бътлър.

— Да — потвърди също така мрачно Ейлийн.

— В такъв случай трябва да помисля какви мерки да взема — каза старият човек. — Каквато и да си, ти си моя дъщеря и аз няма да допусна да се погубиш окончателно заради това, че не съм изпълнил своя свещен бащински дълг. Ще те оставя още няколко дни да размислиш, но в края на краищата ще заминеш. Така не може повече. Все още има закони в тази страна и има начин да бъдат обуздани онези, които не им се подчиняват. Този път те залових — колкото и мъчително да беше за мен. Ще те заловя отново, ако не ми се подчиниш. Трябва да промениш начина си на живот. Не мога да ти позволя да продължаваш повече така. Разбра ли? Това е последната ми дума. Откажи се от този човек и ще имаш каквото пожелаеш. Ти си мое дете и аз ще направя всичко възможно, за да бъдеш щастлива. И защо да не го направя? За какво друго живея, ако не за децата си? Нали за теб и за останалите съм се трудил цял живот. Хайде, бъди добро момиче! Нали обичаш стария си баща? Аз съм те приспивал на ръце, когато беше бебе, Ейлийн. Беше толкова малка, че можеше да се побереш в шепите ми. Бях добър баща, не можеш да го отречеш. Погледни другите момичета. Имало ли е някое от тях повече от теб? Ти няма да ми се противопоставиш сега, сигурен съм. Не можеш. Твърде много ме обичаш, нали?

Гласът му секна, очите му се напълниха със сълзи. Той замълча и сложи голямата си загрубяла ръка на рамото й. Тя бе изслушала с вълнение и състрадание молбата му, защото знаеше, че няма да я изпълни. Не можеше да се откаже от Каупъруд. Баща й просто не я разбираше. Той не знаеше какво е това любов. Сигурно никога не беше обичал така, както обичаше тя.

Бътлър продължи да я увещава, а тя все мълчеше.

— Бих искала да ти се подчиня, татко — каза Ейлийн най-сетне меко и нежно. — Наистина бих искала. Обичам те. Да, обичам те. Бих искала да те зарадвам. Но в случая не мога — не мога! Обичам Франк Каупъруд. А ти не можеш и не искаш да го разбереш.

Като чу името на Каупъруд, Бътлър присви устни. Разбра, че тя е заслепена, че неговата грижливо обмислена молба не беше дала резултат. Значи трябваше да измисли нещо друго.

— Добре тогава — каза той най-сетне тъжно, толкова тъжно, че Ейлийн не издържа и се извърна. — Прави каквото знаеш. Но ще заминеш, щеш не щеш. За съжаление друго разрешение няма. Бог ми е свидетел.