Финансист

Тя замълча и я погледна изпитателно.

— Как изглеждам? — попита Ейлийн.

— Изглеждаш така, сякаш нещо те тревожи и не знаеш как да постъпиш. Никога не си имала такъв израз. Какво се е случило?

— О, нищо — отвърна Ейлийн. — Просто се бях замислила.

Тя отиде до един от прозорците, който гледаше към дворчето, питайки се дали ще издържи да живее по-продължително време тук. Къщата беше съвсем малка, а обстановката — твърде скромна.

— Не, Ейлийн, нещо става с теб днес — каза Мами, като се приближи към нея и се вгледа в лицето й. — Ти си много променена.

— Да, обезпокоена съм наистина — отвърна Ейлийн. — Тревожа се и не знам как да постъпя. Това е всичко.

— Какво те тревожи? — попита Мами. — Никога не съм те виждала да се държиш така. Не можеш ли да споделиш с мен тревогата си?

— Не, не мога, поне засега. — Ейлийн замълча и след малко попита неочаквано: — Как мислиш, дали майка ти ще възрази, ако дойда да поживея малко у вас? Има една причина, поради която искам да се махна за известно време от къщи.

— О, Ейлийн Бътлър, какво говориш! — възкликна приятелката й. — Да възрази! Знаеш, че мама много ще се зарадва, а и аз също. О, боже мой, наистина ли ще дойдеш? Но защо всъщност искаш да напуснеш дома си?

— Не мога да ти кажа, поне засега. И не толкова на теб, колкото на майка ти. Разбираш ли, боя се как ще погледне тя на това — отвърна Ейлийн. — Но и ти не бива да ме питаш все още. Искам да размисля. Ах, боже мой! Ако сте готови да ме приемете, ще дойда. Ти ли ще поговориш с майка си, или аз да я попитам?

— О, аз, разбира се — отвърна Мами, силно озадачена от неочакваното решение на Ейлийн. — Но е напълно излишно. Предварително знам какво ще ми отговори, а и ти знаеш. Вземи си нещата и направо идвай. Няма какво да говорим повече. Мама нито ще ти каже нещо, нито ще започне да те разпитва, ако ти самата не желаеш.

Мами беше извън себе си от радост. Тя толкова много се нуждаеше от компанията на Ейлийн.

Ейлийн я погледна замислено и много добре разбра защо тя е така възбудена и защо ще се зарадва и майка й. И двете имаха нужда от нейното присъствие, тъй като то щеше да разнообрази живота им.

— Не бива обаче да казвате на никого, че съм тук, чуваш ли? Не искам никой да узнае и най-вече семейството ми. Имам основателна причина за това, но не мога да ти кажа каква е, поне засега. Обещаваш ли ми, че ще пазиш тайна?

— Да, разбира се — с готовност отвърна Мами. — Но ти не се каниш да избягаш завинаги, нали? — попита тя загрижено, но и с любопитство.

— О, не знам. Още не знам какво ще направя. Знам само, че искам да се махна за известно време от къщи. Това е всичко.

Ейлийн замълча, а Мами, застанала срещу нея, я гледаше смаяно.

— Боже мой! — възкликна тя. — Все още стават чудеса на този свят, нали, Ейлийн? Прекрасно е, че ще поживееш у нас. Мама така ще се радва. И няма да кажем на никого, разбира се, щом ти не желаеш. У дома рядко идват хора, пък и да дойдат, не е нужно да се срещаш с тях. Ще се настаниш в голямата стая до моята. Чудесно ще бъде! Безкрайно се радвам! — Младата учителка не можеше да овладее възторга си. — Хайде да отидем да кажем на мама още сега.

Ейлийн се поколеба, защото не беше напълно сигурна дали трябва да предприеме тази стъпка. Най-сетне двете заслизаха по стълбата, но когато стигнаха долния й край, Ейлийн поизостана, а Мами се втурна към мисис Калиган с думите:

— О, мамо, не е ли прекрасно? Ейлийн ще поживее известно време у нас. Ще дойде още днес, но не иска никой да знае.

Мисис Калиган, която държеше една захарница в ръката си, се обърна изненадана, по и зарадвана в същото време. В първия миг я обзе силно любопитство: защо Ейлийн иска да дойде у тях, какво я кара да напусне дома си. Но тя много обичаше Ейлийн и искрено се зарадва, че ще живее в техния дом. И защо не? Нима дъщерята на прочутия Едуард Бътлър не беше достатъчно голяма, за да взема самостоятелни решения? И нима можеше да не бъде желана гостенка тя, уважаваният член на такова видно семейство? Голяма чест беше за къщата им, че Ейлийн, каквито и да бяха подбудите й, я бе избрала за убежище.

— Не ми е ясно как ще те пуснат родителите ти, Ейлийн, но ти, разбира се, си добре дошла тук и можеш да останеш колкото искаш, завинаги, ако щеш. — И мисис Калиган й се усмихна сърдечно. Кой би могъл да си представи това — Ейлийн Бътлър да иска разрешение да живее у тях!

Сърдечността и отзивчивостта на мисис Калиган, както и възторгът на Мами накараха Ейлийн да въздъхне с облекчение. Но веднага й мина през ум, че пребиваването й тук ще затрудни материално семейството.

— Ако дойда обаче, държа да си плащам разноските — каза тя на мисис Калиган.

— Глупости говориш, Ейлийн Бътлър! — възкликна Мами. — Няма да ти позволя подобно нещо. Ще дойдеш и ще живееш тук като моя гостенка.

— Не, ако не ми позволите да си плащам, няма да дойда — отвърна Ейлийн. — Моля ви, не възразявайте!

Тя добре знаеше, че мисис Калиган и Мами просто нямат възможност да я издържат.