Финансист

— Добре, добре, няма да говорим за това сега — каза мисис Калиган. — Можеш да дойдеш, когато пожелаеш, и да живееш тук толкова дълго, колкото пожелаеш. Подай ми няколко чисти салфетки, Мами!

Ейлийн остана за обяд, но веднага побърза да си тръгне, за да отиде на срещата, която беше определила на Каупъруд. Беше доволна, че е разрешила най-важния въпрос. Сега пътят й беше открит. Вече имаше къде да отиде, ако реши. Трябваше само да събере някои необходими вещи, а можеше и да не взема нищо със себе си. Навярно Франк щеше да й даде някакъв съвет.

След злощастното разкриване на тяхната връзка в дома, където се срещаха, Каупъруд не бе правил опит да се види е Ейлийн, но бе очаквал писмо от нея и то не закъсня да дойде. И както винаги беше дълго, изпълнено с оптимизъм и обич и завършваше с един дълъг пасаж, в който тя му разказваше за всичките си преживелици и му съобщаваше за своето намерение да напусне дома си. Тъкмо това нейно намерение силно го смути и разтревожи.

Едно беше Ейлийн да бъде обградена от любовта и грижите на семейството си и съвсем друго — да живее сама и да разчита единствено на неговата помощ. Никога не беше допускал, че ще бъде принудена да напусне дома си, преди още той да е готов да я приеме. И ако наистина го направеше сега, това би предизвикало крайно неприятни усложнения. Но той толкова я обичаше, че беше готов да направи всичко, за да бъде щастлива тя. Ако не отидеше в затвора, и при сегашното си положение би могъл да й осигури една добра издръжка. Но дори и оттам навярно щеше да намери начин да я подкрепя. Много по-добре щеше да бъде обаче, ако успееше да я убеди да остане у дома си, докато се изясни каква ще бъде съдбата му. Каупъруд никак не се съмняваше, че един ден, както и да се развиеха събитията, щеше да се справи със затрудненията си и отново да стане богат. И тогава вече, ако успееше да получи развод, щеше да се ожени за Ейлийн. Но дори и да не получеше развод, щеше да я вземе при себе си и от тази гледна точка беше по-добре може би, ако тя още сега напуснеше семейството си. Бътлър, разбира се, щеше да се втурне да я търси, а при сегашните усложнения това криеше сериозни опасности. Баща й можеше дори да го обвини публично, че е похитил дъщеря му. Ето защо Каупъруд реши да убеди Ейлийн да си остане у дома, да прекратят срещите си и да не си пишат писма за известно време и даже да я склони да замине в чужбина. Докато се върне, и двамата вече ще са се съвзели, а сега трябваше да следват единствено повелите на здравия разум.

С тези мисли той тръгна за срещата, която тя му беше определила в писмото си, макар че му се струваше рисковано.

— Сигурна ли си — попита той, след като изслуша описанието й на дома на семейство Калиган, — че там ще се чувстваш добре? Изглежда, обстановката е доста бедна.

— Да, но аз много ги обичам — отвърна Ейлийн.

— И сигурна ли си, че няма да те издадат?

— О, това е изключено.

— Добре тогава — съгласи се той. — Ти знаеш какво вършиш. Не искам да ти натрапвам съветите си, но на твое място бих послушал баща ти и бих заминал за известно време. Докато отсъстваш, на него ще му мине, а като се върнеш, ще ме намериш пак тук. Бих могъл да ти пиша понякога, а и ти също.

При тези думи Ейлийн помръкна. Тя толкова силно го обичаше, че дори само намекът за една по-продължителна раздяла я прободе като с нож. Да остави своя Франк тук в беда, може би дори на подсъдимата скамейка и да замине далеч от него! Никога! Впрочем какво се криеше зад това негово предложение? Дали вече не я обичаше така както тя него? Дали изобщо я обичаше? — питаше се Ейлийн. Дали няма да я изостави тъкмо сега, когато тя се кани да предприеме стъпка, която още повече би ги сближила? Почувствува се дълбоко наранена, очите й се замъглиха.

— Как можеш да говориш така! — възкликна тя. — Знаеш, че тъкмо сега няма да напусна Филаделфия. Нима мислиш, че мога да те изоставя?

Каупъруд разбра какво става в душата й. Беше достатъчно проницателен, пък и много я обичаше. И не би си позволил за нищо на света да й причини болка.