Финансист

Когато се прибра обаче, една неочаквана причина я накара да отложи изпълнението на плана си. Бяха им дошли гости — известният инженер мистър Стайнмец, автор на повечето от проектите за предприемаческите начинания на Бътлър, и жена му. Беше в навечерието на Деня на благодарността20 и съпрузите Стайнмец бяха дошли да покапят Ейлийн и Нора за две седмици в новата си къща в Уест Честър, за която Ейлийн беше чувала, че е много красива. И двамата бяха изключително приятни хора, сравнително млади и имаха широк кръг от интересни приятели. Ейлийн реши да отложи бягството си и да отиде с тях. Баща й беше много ласкав към нея. Посещението и поканата на семейство Стайнмец беше истинско облекчение и за него, и за Ейлийн. Уест Честър се намираше на четирийсет мили от Филаделфия и беше малко вероятно Ейлийн да се опита да се срещне с Каупъруд, докато е там.

Тя писа на Каупъруд, че е променила плана си, и замина, а той въздъхна с облекчение, решил, че бурята е отминала завинаги.

ГЛАВА XXXIX

Междувременно наближаваше денят, в който щеше да се гледа делото на Каупъруд. Франк беше почти сигурен, че ще се опитат да го осъдят, каквито и да са фактите. Единственият изход от положението беше да изостави всичко и да напусне Филаделфия завинаги, а това беше невъзможно. Можеше да обезпечи бъдещето си само като се яви час по-скоро пред съда. Дори да го осъдеха, би могъл да се надява, че приятелите му от финансовите кръгове ще му помогнат да стъпи отново на крака. Той често говореше със Стеджър за възможността от едно пристрастно гледане на делото му, но адвокатът не споделяше тези негови страхове. Поначало не било така лесно да бъдат подкупени съдебните заседатели. Освен това повечето от съдиите въпреки политическата си обвързаност били честни хора, а и в случая не били замесени кой знае какви партийни интереси, че те да бъдат принудени да постъпят незаконосъобразно. Съдията, който щял да гледа делото, Уилбър Пейдърсън от Първо отделение на градския съд, наистина бил издигнат от Републиканската партия и бил задължен на Моленхауър, Симпсън и Бътлър, но и за него Стеджър бил чувал, че е честен човек.

— Не виждам защо тези хора искат на всяка цена да те накажат — разсъждаваше Стеджър. — За да запазят авторитета на партията пред целия щат? Но изборите вече минаха. Както чувам, подготвя се и помилването на Стенър, ако го осъдят. А ще го осъдят, защото няма как да се отмени процесът. Ще му дадат година, две, най-много три, но после ще му опростят половината от срока, а може би и повече. И с теб ще постъпят по същия начин, ако изобщо те осъдят. Не могат да освободят него, а ти да останеш в затвора. Уверявам те обаче, че дотам няма да се стигне. Сигурен съм, че ще спечелим делото още в градския съд. Не успеем ли, ще обжалваме пред Щатския върховен съд и той ще отмени присъдата. Онези петима съдии там не могат да подкрепят такова глупаво обвинение.

Каупъруд го слушаше със задоволство, защото Стеджър очевидно бе убеден в това, което говореше. Досега младият адвокат беше водил отлично работите му. Но Франк не можеше да се отърси от мисълта, че Бътлър лично го преследва. Опасността беше сериозна, а Стеджър не я и подозираше. И затова оптимистичните уверения на адвоката му не можеха да го успокоят напълно.

Едва ли не всички жители на шестстотинхилядния град очакваха с изострено любопитство началото на делото. За да не се дава никакъв повод за вестникарски клюки, Франк бе настоял нито една жена от семейство Каупъруд да не присъства на процеса. Щеше да отиде само баща му, за да свидетелства, ако се наложи. Предишния ден беше получил писмо от Ейлийн, в което тя му съобщаваше, че се е прибрала от Уест Честър и му желае успех. Толкова се тревожела какво ще стане с него, че повече не можела да стои далеч и се завърнала — не за да присъства на делото, разбира се, след като той не желае, а за да бъде колкото е възможно по-близо, когато ще се решава съдбата му. Искала да изтича и да го поздрави, ако спечели, или да го утеши, ако загуби. Добре съзнавала, че завръщането й ще ускори сблъсъка с баща й, но не можела да постъпи другояче.

Положението на мисис Каупъруд беше твърде деликатно. Тя трябваше да играе ролята на любеща и нежна съпруга, макар да разбираше, че Франк не желае това. Той вече усещаше инстинктивно, че тя знае за Ейлийн, и само изчакваше подходящ момент, за да й разкрие цялата истина. Когато го изпращаше до вратата в съдбоносното утро, Лилиан го прегърна с оная сдържаност, която се бе установила помежду им през последните години, и макар да съзнаваше какви неприятности го очакват, за миг се поколеба дали да го целуне. Той също не изпитваше желание да я целуне, но не се издаде. Тя все пак намери сили, целуна го и каза:

— Надявам се, че всичко ще свърши добре.

— Не бива да се тревожиш, Лилиан — бодро отвърна той. — Ще се оправя.