Финансист

Той изтича надолу по стъпалата, тръгна по Джирард Авеню и се качи на трамвая, който се движеше по принадлежалата му доскоро линия. Мислеше си за Ейлийн, за нейната обич и преданост, за обидната лъжа, в която се бе превърнал сега семейният му живот, мислеше си дали съдебните заседатели ще се окажат благоразумни хора и така нататък и така нататък. Дали все пак… Да, денят щеше да бъде съдбоносен!

На ъгъла на Трета улица и Маркет Стрийт той слезе от трамвая и забърза към кантората си. Стеджър беше вече там.

— Е, Харпър — каза спокойно Каупъруд, — ето, че дойде решителният ден.

Първо отделение на градския съд, където щеше да се гледа делото, се помещаваше в прочутата Палата на независимостта на ъгъла на Шеста улица и Честнът Стрийт, която от един век насам беше център на местната административна и съдебна дейност. Сградата беше ниска, двуетажна, от червени тухли. Над централната й част се издигаше бяла дървена кула, квадратна в основата, кръгла в средата, с осмоъгълен връх — някаква смесица от старохоландски и английски стил. Самата сграда се състоеше от централна част и от две крила — ляво и дясно, — които имаха формата на буквата „Т“. Старомодните малки врати и прозорци бяха украсени, в сводестата си част с цветни стъкълца, които толкова се харесваха на любителите на така наречената „колониална архитектура“. Тук и в пристройката, наричана Стейт Хаус Роу (съборена по-късно), която започваше от задната страна на централната сграда и се простираше по посока на Уолнът Стрийт, се намираха канцелариите на кмета, на началника на полицията, на градския ковчежник, залата за заседания на Градския съвет и всички по-важни административни служби, както и четирите отделения на градския съд, които гледаха все по-нарастващия брой наказателни дела. Гигантската сграда на общината, която израсна по-късно на ъгъла на Брод Стрийт и Маркет Стрийт, тогава все още беше в строеж.

За да се придаде по-внушителен вид на сравнително малките съдебни зали, бяха издигнати подиуми от тъмно орехово дърво, върху тях бяха наредени големи писалищни маси от същото дърво, зад които седяха съдиите, но този опит за подобрение не се бе оказал особено сполучлив. Писалищата, ложите на съдебните заседатели и парапетите бяха прекалено големи и оставяха впечатление за несъразмерност. За да подхождат на мебелите от тъмен орех, стените по нечие хрумване бяха боядисани в кремаво, но времето и прахта им бяха отнели свежестта. Нямаше каквито и да било картини или украшения, като се изключат високите претенциозни газени лампи на писалището на „Негово благородие“ и висящия от средата на тавана полилей. Охранените съдебни пристави и чиновници, загрижени единствено да запазят лентяйските си служби, допълваха тягостната атмосфера. Двама от приставите в залата, където щеше да се гледа делото, непрекъснато се надпреварваха кой да подаде чаша вода на съдията. Единият от тях подобно на някакъв дебел, намусен и отегчен иконом предвождаше съгласно ритуала „Негово благородие“ до стаята за преобличане и обратно, и при влизането на последния имаше задължението да извести високо: „Почитаемият съд! Свалете шапки! Моля, станете всички!“ А когато „Негово благородие“ седнеше, вторият пристав, който стоеше вляво от него, между ложата на съдебните заседатели и свидетелската скамейка, произнасяше по напълно неразбираем начин красивата и благородна декларация, която изразяваше колективния дълг на обществото към всеки негов член, и започваше с обръщението: „Слушайте! Слушайте! Слушайте!“, и завършваше с призива: „Всеки от вас, който има справедлива причина да се оплаче, нека се приближи! Той ще бъде изслушан.“ Но тук тези думи явно бяха загубили смисъла си. Навикът и безразличието ги бяха принизили до едно празно мънкане. Трети пристав стоеше на пост пред вратата на стаята, в която се съвещаваха съдебните заседатели. Освен приставите в залата присъстваше секретарят на съда — дребен, восъчноблед човечец с безцветни воднисти очи и още по безцветна рядка косица и брадица, който приличаше на грохнал американизиран китайски мандарин. Имаше и един стенограф.