Финансист

Каупъруд погледна с крайчеца на окото си и мисис Стенър — дребна, слаба, бледа женица, облечена доста безвкусно. „Колко му подхожда на Стенър тази жена!“ — помисли си той. Браковете между безлични и неуспели в живота хора винаги го интересуваха, но невинаги го забавляваха. Мисис Стенър естествено изпитваше неприязън към Каупъруд, защото виждаше в негово лице безскрупулния виновник за провала на мъжа й. Сега те отново бяха крайно бедни и се готвеха да се преместят от голямата къща в някаква евтина квартира, а това, разбира се, не можеше да я радва.

След малко влезе съдията Пейдърсън, придружен от нисък и пълен пристав, който приличаше повече на гуша в гълъб, отколкото на човек. При тяхната поява приставът Спаркхийвър почука на съдийската маса, край която бе дремал до този момент, и изломоти: „Моля, станете!“ Публиката стана, както е прието във всички съдилища. Съдията Пейдърсън попрехвърли няколкото досиета, които лежаха на масата пред него, и енергично попита своя секретар:

— Кое е първото дело, мистър Протъс?

Каупъруд следеше внимателно продължителното и скучно подреждане на назначените за гледане през деня дела, вземането на отношение по различните второстепенни искания на адвокатите. Той силно желаеше да спечели това дело и вътрешно се бунтуваше срещу неблагоприятното стечение на обстоятелствата, които го бяха довели в съдебната зала. Винаги се бе дразнил от празните разтакания, от дребнавите уточнявания и изяснявания, от безсмисленото ровене в разни параграфи, които много често спъваха хората в тяхната обичайна дейност. Ако го попитаха какво означава за него законът, той би отговорил, че законът е мъгла, образувана от човешки настроения и грешки, която обгръща морето на живота и затруднява спокойното плаване на лодките, натоварени с деловите и социалните стремления на хората. Миязма, породена от погрешни съждения, благоприятна среда за процъфтяването на всички човешки злини, мелница, в която случайно уязвените биват смилани между острите камъни на насилието и сляпата съдба. Поле на странна, съдбоносна, интересна, но безплодна битка на умове, в която невежите и неспособните, умните и озлобените, а също и слабоволните еднакво се превръщат в пионки, в играчки в ръцете на адвокатите, злоупотребяващи с техните настроения, суета, желания и нужди. Едно нечисто, отвратително, покваряващо зрелище, едно болезнено тълкувание на човешките слабости и грешки, коварна уловка, капан. В ръцете на силните, какъвто беше и той в зенита на своето могъщество, законът може да бъде щит и меч, капан, поставен пред краката на непредпазливия, вълча яма, изкопана на пътя на ония, които те преследват. С една дума, той може да бъде превърнат във всичко, което силните пожелаят — във врата към незаслужени облаги, в облак прах, който може да се хвърли в очите на ония, дето се опитват да съзрат правдата, в завеса, спусната произволно между истината и нейното претворяване, между правосъдие и присъда, между престъпление и наказание. В повечето случаи юристите са интелектуални наемници, които могат да се купят и продадат за всяка кауза. Каупъруд винаги се забавляваше, когато слушаше техните банални, но прочувствени разсъждения за морала и в същото време ги наблюдаваше как лъжат, крадат, извъртат по всякакъв повод и за всякаква цел. И най-големите сред тях не бяха нищо повече от големи и безскрупулни хитреци като самия него, които подобно на паяци дебнат в тъмното иззад гъсто изплетените си мрежи приближаването на непредпазливи човешки мушици. В най-добрия случай животът е свирепа, нечовешка, жестока, безжалостна борба, в която законът е едно от средствата, а неговите представители — едни от най-презрените участници. Каупъруд също използваше закона така, както би използвал и всяко друго оръжие, за да се предпази от някоя житейска беда, и избираше адвокатите си така, както би избрал тояга или нож, с които да се защити. Не уважаваше нито един от тях, дори и Харпър Стеджър, макар че изпитваше известна симпатия към него. Те бяха само оръдия — нож, ключ, тояга, — с които си служиш, и нищо повече. И след като ти свършат работа, плащаш им и ги забравяш. А що се отнася до съдиите, по правило те бяха некадърни юристи, издигнали се до положението си благодарение на някаква щастлива случайност, които не биха могли да се мерят с адвокатите, ако им се наложеше да си разменят ролите. Каупъруд не изпитваше уважение и към тях — твърде добре ги познаваше. Знаеше колко често те се проявяваха като подлизурки, политически кариеристи и политически наемници, нечии оръдия, приспособленци, изтривалки за краката на финансово и политически могъщите. Съдиите бяха глупци, както и повечето хора в този скучен и измамен свят. Каупъруд наблюдаваше всички с проницателния си поглед, но не се издаваше. За спасение, мислеше си той, можеше да разчита единствено на гъвкавия си ум. Не вярваше в съществуването на добродетели — знаеше много, познаваше и себе си.