Финансист

Шанън се възползва от обстоятелството, че процедурните правила не допускат прекъсване на прокурора по време на представянето на обвинителния акт, и продължи да описва от своя гледна точка как Каупъруд се запознал със Стенър, как спечелил доверието му, колко малко разбирал от финанси Стенър и така нататък. Накрая стигна до деня, когато Каупъруд получил чека за шейсет хиляди долара, за чието издаване ковчежникът Стенър твърдял, че нищо не е знаел и върху което твърдение се градяло обвинението за присвояване; разказа също как Каупъруд, получил вече чека, злоупотребил със сертификатите, които, предполага се, бил купил за амортизационния фонд, ако те изобщо са били купени. Всичко това според Шанън потвърждавало несъмнено виновността на Каупъруд.

— Ние имаме сигурни и неопровержими доказателства за онова, което изложихме дотук, господа — заключи, повишавайки глас Шанън. — Не става въпрос нито за слухове, нито за предположения, а за факти. Ще ви докажем с неоспорими и ясни свидетелски показания как е било извършено всичко. И ако след изслушването им продължавате да смятате, че този човек не е виновен, че не е извършил престъпленията, в които се обвинява, ваше право е да го оправдаете. Ако обаче прецените, че свидетелите, които сега ще призовем, казват истината, ваше задължение е да го признаете за виновен и да произнесете присъдата, която заслужава. Благодаря ви за вниманието.

Съдебните заседатели се размърдаха и се настаниха по-удобно на местата си, защото очакваха, че ще има малък отдих. Шанън обаче веднага призова Джордж Стенър, който припряно пристъпи напред, блед, унил, съсипан. Когато зае мястото си и положи ръка върху Библията, за да се закълне, че ще каже истината, очите му блуждаеха нервно и неспокойно.

Той започна да говори тихо и неуверено. Първо разказа как се е запознал с Каупъруд някъде в началото на 1866 година, точната дата не си спомнял, но това станало по време на първия му мандат на поста градски ковчежник, на който бил избран през есента на 1864 година. Тогава се безпокоял за градския заем — курсът на облигациите бил спаднал под номинала, а според закона градът имал право да ги продава само по номиналната им стойност. Някой го посъветвал да се обърне към Каупъруд, може би мистър Стробик, но не си спомнял точно. Съществувала практика при подобни затруднения градските ковчежници да прибягват до услугите на борсови посредници и той постъпил по същия начин. После, ловко подтикван от насочващите въпроси на хитрия Шанън, Стенър описа първия си разговор с Каупъруд, който си спомнял много добре — как мистър Каупъруд му казал, че е възможно да се намери изход, как си отишъл и как, след като измислил или разработил план, дошъл при него и му го изложил. Направляван умело от Шанън, Стенър разясни в какво точно се е състоял този план, като подчерта, че той в никакъв случай не свидетелствал за почтеност, но много добре изтъквал човешката хитрост и изобретателност.

След като надълго и нашироко разказа за отношенията си с Каупъруд, Стенър стигна най-сетне до оня момент през месец октомври на настоящата година, когато се установило, че вследствие на дългогодишните благоприятни и за двамата приятелски и делови връзки Каупъруд не само се е разпореждал с няколко милиона долара годишно от градския заем, за да сключва сделки за сметка на града, но и е заел от хазната петстотин хиляди долара при изключително ниска лихва, които използвал в интерес и на двамата за различни доходни спекулации с акции от градските трамвайни линии. Стенър явно нямаше особено желание да се впуска в подробности по този въпрос, но Шанън, имайки предвид, че му предстои да обвини и самия Стенър в същото престъпление и че Стеджър скоро щеше да се намеси в разпита, го принуди да внесе яснота. Шанън се стремеше да внуши на съдебните заседатели, че Каупъруд е един ловък измамник, и постепенно успя да го постигне. Когато в хода на разпита се изтъкваше някое обстоятелство, свидетелстващо за необикновената хитрост на обвиняемия, ту един, ту друг от съдебните заседатели се извръщаше към него. Забелязал това, Каупъруд се стараеше да им направи колкото е възможно по-добро впечатление и гледаше Стенър със спокойствието на умен и уверен в себе си човек.