Финансист

Най-сетне се стигна до прословутия чек за шейсет хиляди долара, който Албърт Стайърс връчил на Каупъруд късно следобед на 9 октомври 1871 година. Шанън показа на Стенър чека. Виждал ли го е досега? Да. Къде? В канцеларията на областния прокурор Пети на 20 октомври или някъде около тази дата. Тогава за първи път ли го е видял? Да. Чувал ли е за него преди това? Да. Кога? На 10 октомври. В такъв случай ще бъде ли така добър да каже на съдебните заседатели точно как и при какви обстоятелства за първи път е чул за чека? Стенър се размърда неловко на стола си. Трудно беше да отговори на този въпрос, без да хвърли сянка върху собствения си характер и моралната си устойчивост. И все пак той се изкашля и започна да описва оня кратък, ала тежък момент в житейската си драма, когато Каупъруд, изпаднал в затруднение и заплашен от фалит, дошъл в канцеларията му и му поискал заем от още триста хиляди долара в добавък към предишната сума. Тъкмо тук между Стеджър и Шанън избухна остро пререкание, тъй като адвокатът на всяка цена държеше да се създаде впечатление, че Стенър лъже безогледно. За да отклони вниманието от главната тема, той поиска да бъде вписано в протокола възражението му, че свидетелят непрекъснато употребява изрази като „мисля“ и „струва ми се“.

— Възразявам! — неведнъж се провикваше Стеджър. — Предлагам това показание да се заличи от протокола като неуместно, несъществено и несвързано с делото. Недопустимо е свидетелят да ни казва какво мисли и обвинението много добре знае това.

— Ваше Благородие — заяви Шанън, — аз правя всичко възможно да накарам свидетеля да изложи фактите ясно и правдиво и мисля, че той тъкмо така говори — това е очевидно.

— Възразявам! — отново извика Стеджър. — Прокурорът няма право да влияе на съдебните заседатели, като сам преценява искреността на свидетеля. Какво мисли той за свидетеля и неговата искреност, не ни интересува в случая. Принуден съм да ви помоля, Ваше Благородие, да му направите необходимото предупреждение.

— Възражението се приема — заяви съдията Пейдърсън. — Моля обвинението да се придържа строго към същината на делото.

Шанън продължи разпита.

По-нататъшните показания на Стенър бяха много важни, защото изясняваха нещо, което Каупъруд изобщо не желаеше да се разкрива: че между него и Стенър е имало сериозна разправия; че Стенър направо е отказал да му заеме още пари; че в деня, преди да вземе чека, и в самия ден Каупъруд е казал на Стенър, че е изпаднал в тежко финансово положение и ако той не му помогне с триста хиляди долара, ще фалира, а това ще ги погуби и двамата. После Стенър обясни, че още същата сутрин е изпратил на Каупъруд писмо, с което му наредил да прекрати покупката на сертификати от градския заем за амортизационния фонд, а след разговора им, състоял се следобед, Каупъруд изнудил Албърт Стайърс да му даде чек за шейсет хиляди долара без негово (на Стенър) знание. И когато Стенър изпратил Албърт да поиска обратно чека, Каупъруд отказал да му го даде, въпреки че още на следващия ден в пет часа следобед обявил неплатежоспособност. Сертификатите, срещу които бил присвоен чекът, не се оказали в амортизационния фонд, където е следвало да бъдат предадени. Тези показания бяха, разбира се, твърде неизгодни за Каупъруд.

Много грешите, ако мислите, че разпитът на Стенър протичаше гладко — и Стеджър, и Шанън постоянно го прекъсваха с яростните си „възражения“ и „отводи“. На моменти залата се нажежаваше от ожесточената престрелка между тези двама господа и „Негово благородие“ удряше с чукчето си по масата, за да ги вразуми, и ги заплашваше с глоба за неуважение към съда. Но докато съдията Пейдърсън се гневеше, съдебните заседатели се забавляваха и следяха с интерес пререканията.

— Господа, ако не престанете, ще ме принудите да наложа и на двама ви голяма глоба! Това е съдебна зала, а не кръчма! Мистър Стеджър, настоявам незабавно да се извините и на мен, и на вашия колега! Мистър Шанън, длъжен съм да ви помоля да не бъдете толкова нападателен. Вашето поведение, господа, ме оскърбява. Не можете да се държите така непристойно пред съда. Повече няма да ви предупреждавам.

И двамата се извиниха, както е прието в подобни случаи, но всъщност нищо не се промени. Те продължиха да се държат така, както и преди.

— Какво ви каза той — обърна се прокурорът към Стенър след поредното заядливо прекъсване от страна на адвоката — на 9 октомври, когато дойде при вас и ви поиска допълнителен заем от триста хиляди долара? Предайте думите му точно, доколкото си спомняте — съвсем точно, ако е възможно.

— Възразявам! — намеси се енергично Стеджър. — Точните думи на мистър Каупъруд са регистрирани само в паметта на мистър Стенър, а на неговата памет очевидно не може да се разчита. Досегашните показания на свидетеля имаха доста общ характер.

Съдията Пейдърсън мрачно се усмихна.

— Възражението се отхвърля — каза той.

— Настоявам за отвод! — извика Стеджър.