Финансист

— Той каза, доколкото си спомням — започна Стенър, като барабанеше нервно по ръчките на свидетелския стол, — че ако не му дам триста хиляди долара, ще фалира и аз отново ще стана бедняк и ще отида в затвора.

— Възразявам! — извика Стеджър, скачайки на крака. — Категорично възразявам, Ваше Благородие, срещу начина, по който обвинението води разпита. Опитите на областния прокурор да изтръгне от несигурната памет на свидетеля доказателства, които нямат нищо общо със същината на делото, защото не могат нито да опровергаят, нито да потвърдят дали мистър Каупъруд е смятал, че ще фалира или не, са и незаконни, и безпрецедентни. Мистър Стенър би могъл да има една версия за този разговор или за който и да било разговор, състоял се по това време, а мистър Каупъруд — друга. Повече от очевидно е, че версиите им са различни. Не виждам друга причина мистър Шанън да води разпита по такъв начин освен желанието му да накара съдебните заседатели да повярват на определени твърдения, които са в интерес на обвинението, но не могат да бъдат доказани. Трябва да предупредите свидетеля да говори само за нещата, които помни със сигурност, а не за онези, за които му се струва, че си спомня. Лично аз мисля, че всички показания, дадени през последните пет минути, би следвало да бъдат заличени от протокола.

— Възраждането се отхвърля — невъзмутимо заяви съдията Пейдърсън, а Стеджър, който досега беше изразходвал толкова много думи само за да омаловажи пред съдебните заседатели показанията на Стенър, седна на мястото си.

Шанън отново се обърна към Стенър.

— А сега, мистър Стенър, бих желал да кажете пред съдебните заседатели, доколкото си спомняте, какво друго ви говори мистър Каупъруд тогава. Сигурно се е задоволил със забележката, че ще се разорите и ще попаднете в затвора. Не си ли послужи с по-остри думи?

— Доколкото си спомням, той каза — отвърна Стенър, — че група политици се опитват да ме сплашат и че ако не му дам триста хиляди долара, ще бъдем погубени и двамата, че мен ще ме съдят — все едно дали за кражба на овца или на агне.

— А-а! — извика Шанън. — Така ли каза?

— Да, господине, така — отвърна Стенър.

— И как точно го каза, с какви думи? — попита Шанън, като насочи рязко показалец към Стенър, за да го накара да проясни паметта си и да предаде точно случилото се.

— Ами… доколкото си спомням, той се изрази точно така — колебливо измънка Стенър. — Теб ще те съдят — все едно дали за кражба на овца или на агне.

— Ясно — възкликна Шанън, като се обърна с гръб към съдебните заседатели и погледна Каупъруд. — Така и предполагах.

— Евтини ораторски фокуси, Ваше Благородие — веднага се намеси Стеджър, изправяйки се на крака, — само и само да се повлияе на съдебните заседатели. Циркаджийство! Настоятелно ви моля да предупредите обвинението да се ограничава само с фактите, с които разполага, без да си служи с циркаджилъци за своя изгода.

По лицата на присъстващите се появиха усмивки, а съдията Пейдърсън, забелязвайки това, неодобрително свъси вежди.

— Възражение ли правите, мистър Стеджър? — попита той.

— Да, Ваше Благородие — съобразително потвърди Стеджър.

— Възражението се отхвърля. Няма правило, което да предписва на обвинителите или на защитниците как да се изразяват.

Самият Стеджър също бе готов да се усмихне, но не посмя.

Въпреки че се страхуваше от въздействието, което можеха да имат показанията на Стенър; Каупъруд продължаваше да го гледа със съжаление. Какъв безхарактерен човек! Каква липса на воля! И до какво тежко положение ги бе довел и двамата този негов страх!

След като Шанън успя да изтръгне от Стенър тези неблагоприятни за обвиняемия сведения, със свидетеля се зае Стеджър, но той не постигна онова, на което се надяваше. Колкото до последния параграф от обвинението, Стенър казваше самата истина, а е трудно да обориш истината с разни хитри тълкувания, макар че понякога и това се случва. Стеджър подробно разгледа всички по-важни моменти в дългогодишната връзка между Стенър и Каупъруд, стараейки се да представи Каупъруд като напълно безкористен посредник, който в никакъв случай не би могъл да бъде подстрекател на хитри и престъпни спекулации. Трудно беше наистина да го постигне, но Стеджър успя да направи благоприятно впечатление. И все пак съдебните заседатели го слушаха с известно недоверие. Може би не е справедливо да се наказва Каупъруд, загдето алчно се е възползвал от една великолепна възможност да забогатее бързо, мислеха си те, но пък и не бива да се прикрива с булото на невинността това толкова явно човешко користолюбие. Най-сетне защитникът и обвинителят прекратиха за момента разпита на Стенър и бе призован свидетелят Албърт Стайърс.