Финансист

Той си беше все същият слаб, приятен, жив и приветлив човек, както и в най-добрите дни на своята чиновническа служба, само дето беше по-блед. Беше успял да спаси малкото си имущество благодарение на Каупъруд, който бе накарал Стеджър да уведоми Гражданската асоциация за подкрепа и контрол на общината, че поръчителите на Стайърс искат да присвоят собствеността му, която би трябвало да се даде на хазната, ако срещу него има някакви действителни обвинения, каквито всъщност нямаше. Бдителната организация публикува по този повод едно от многобройните си „съобщения“ и Албърт има удоволствието да види как Стробик и останалите веднага се отказаха от намерението си. Той изпитваше благодарност към Каупъруд, макар че при историята с чека банкерът го бе накарал да се разплаче от отчаяние. Сега много му се искаше да направи каквото може, за да му помогне, но неговата вродена честност не му позволяваше да изопачава фактите, който бяха и в полза, и във вреда на Каупъруд.

Стайърс заяви, че си спомня как Каупъруд му казал за покупката на сертификатите, срещу които имал право да получи пари, че Стенър бил прекалено изплашен и че той, Албърт, нямало да пострада. Той удостовери правилното вписване на сметките и в счетоводните книги на градската хазна, и в книгите на Каупъруд, представени в съда като веществено доказателство. Показанието му, че Стенър е бил силно изненадан, когато научил за издадения от секретаря му чек, беше във вреда на Каупъруд, но Каупъруд се надяваше, че по-късно ще успее да омаловажи този факт чрез собствените си показания.

И Стеджър, и Каупъруд считаха, че до този момент нещата се развиват добре и че не би било изненадващо, ако спечелят делото.

ГЛАВА XLII

А делото продължаваше. Един след друг се изреждаха свидетелите на прокурора, докато Шанън не реши, че интересите на града са вече добре защитени и вината на Каупъруд — доказана, и не обяви, че временно се оттегля от разпита. Тогава стана Стеджър и започна дълъг спор със съдията, настоявайки делото да бъде прекратено, тъй като липсват достатъчно убедителни доказателства за вина, но съдията Пейдърсън не прие доводите му. Той знаеше какво значение има това дело за местните политически среди.

— Не смятам, че е уместно да поставяте сега този въпрос, мистър Стеджър, — отвърна с досада той, след като остави адвоката да се изкаже. — Позната ми е практиката на градското управление, но предявеното в случая обвинение няма нищо общо с тази практика. Трябва да отправите искането си към съдебните заседатели, а не към мен. Сега няма да го разглеждам. Можете да го подновите в края на делото. Искането се отхвърля.

Прокурорът Шанън, който през цялото време беше слушал внимателно, си седна на мястото. Стеджър, след като разбра, че с никакви хитри доводи няма да успее да спечели съдията, се върна при Каупъруд, който прие с усмивка този неуспех.

— Ще трябва да се опитаме да спечелим съдебните заседатели — каза Стеджър.

— Така си мислех и аз — отвърна Каупъруд.

Тогава Стеджър се обърна към съдебните заседатели и след като очерта случая от своя гледна точка, започна да ги уверява, че свидетелските показания ще потвърдят правотата му.