Финансист

Каупъруд пристъпи напред бързо и енергично. Той беше така спокоен, жизнерадостен, дързък и в същото време така благовъзпитан. Всички тези прависти, съдебни заседатели, съдията марионетка, всички удари на съдбата не бяха го сломили, не бяха го унижили, не бяха отслабили волята му. Той от пръв поглед беше преценил умственото равнище на съдебните заседатели. Искаше да помогне на адвоката си в усилията му да смути и обърка Шанън, но разбираше, че трябва да си служи само с неопровержими или поне с привидни истини. Беше убеден, че онова, което бе извършил, е правилно от финансова гледна точка. Длъжен беше да постъпи така. Животът, особено когато са намесени и финанси, е война, а стратегията е неин девиз, неин дълг, нейна необходимост. Защо трябва да се съобразява с разни незначителни дребни умове, конто не са способни да го разберат? И той разказа на съдебните заседатели цялата история, като я представи в най-благоприятна за себе си светлина. Започна с това, че не е отишъл по своя инициатива при мистър Стенър, а е бил повикан от него; не е подтиквал ковчежника към нищо, само е посочил на него и на неговите приятели някои финансови възможности, от които те с готовност са се възползвали. (Тъй като знаеше, че сега Шанън не е в състояние да разкрие колко ловко бе организирал своите трамвайни компании, така че в даден момент да се отърве от Стенър и приятелите му, без те да смеят да възразят, той спокойно и нашироко говореше за благоприятните възможности, които бил предоставил на Стенър и останалите. Нито Шанън, нито Стеджър бяха финансисти и затова бяха принудени да му вярват, макар че Шанън беше склонен да се съмнява в думите му.) Не носел отговорност за порядките, които съществували в канцеларията на градския ковчежник, заяви Каупъруд. Той бил само банкер и борсов посредник.

Съдебните заседатели го гледаха и вярваха на всичко освен на историята с чека за шейсет хиляди долара. Щом стигна до нея, Каупъруд я обясни доста правдоподобно. Когато през онези последни няколко дни отивал да се види със Стенър, и през ум не му минавало, че наистина ще фалира. Вярно е, че поискал от Стенър известна сума — всъщност не кой знае колко голяма — сто и петдесет хиляди долара. Както Стенър би следвало да потвърди, той (Каупъруд) никак не бил разтревожен. Стенър бил само един от източниците му за заеми. Чувствал се спокоен, защото по това време имал и доста други източници. Не бил прибягнал до силни изрази и настойчиви молби, както казал Стенър, а само му обърнал внимание, че прави грешка, като се поддава на паниката и му отказва допълнителен заем. Наистина Стенър бил най-подходящият за него източник на средства, но не и единственият. Впрочем надявал се, че ако се наложи, приятелите му от финансовите среди ще увеличат кредита му и той ще има време да уреди работите си и да изчака бурята да отмине. Уведомил Стенър, че още в първия ден на паниката е закупил голямо количество сертификати от градския заем, за да предотврати падането на курса им, за което му се полагат шейсет хиляди долара. Стенър не възразил. Възможно е той да е бил твърде разстроен тогава и да не е обърнал достатъчно внимание на думите му. След това за негова, на Каупъруд, изненада поради неочаквания натиск от неочаквани посоки големите банкерски къщи, макар и неохотно, започнали да се отнасят твърде сурово с него. Този натиск от всички страни особено се засилил през следващия ден и го принудил да закрие кантората, макар че до последния момент той се надявал това да не се случи. Взел чека за шейсет хиляди долара съвсем непредвидено. Нуждаел се от парите, разбира се, и понеже те му се полагали по право, а служителите му през този ден били много заети, помолил да му го напишат и го взел лично, за да спести време. Стенър знаел, че ако откаже да му даде чека, той можел да заведе дело. Колкото до внасянето на сертификатите от градския заем в амортизационния фонд, това не било негова работа; той само ги купувал, а по-нататък с тях се занимавал счетоводителят му мистър Стапли. Всъщност дори не знаел, че не са били внесени. (Това беше явна лъжа. Той много добре знаеше.) А чекът попаднал в Джирардската национална банка. При по-различни обстоятелства би могъл да попадне и във всяка друга банка.

Каупъруд продължи показанията си в този дух и на многобройните насочващи въпроси на Стеджър и Шанън отговаряше с такава подкупваща искреност, така сериозно и делово се отнасяше към цялата процедура, сякаш бе самото въплъщение на търговската почтеност. Всъщност той вярваше в правилността, в необходимостта и важността на всичко, което бе извършил и което сега описваше. Желаеше съдебните заседатели да видят нещата такива, каквито ги виждаше той, да се поставят на негово място и да го разберат.