Финансист

— И сега, в светлината на всички тези факти, вие сами можете да видите колко абсурдно е това обвинение! Колко несъстоятелно е! Франк А. Каупъруд е бил в продължение на години посредник на града по финансовите въпроси. В работата си той е следвал определени правила и уговорки, съгласувани с мистър Стенър, но очевидно одобрени и от лица, стоящи по-високо от ковчежника — правила и уговорки, съществували в практиката на градските администрации далече преди мистър Стенър да се появи на сцената. Според една от тези уговорки мистър Каупъруд е имал право да отчита сделките не веднага след сключването им, а на първо число на следващия месец. Следователно той не е бил длъжен да предава на градския ковчежник каквито и да било суми или чекове, както и да внася сертификати в амортизационния фонд преди първо число на следващия месец, защото — сега слушайте внимателно, господа, това е особено важно, — защото сделките с градския заем и всички останали сделки, които е извършвал от името на градския ковчежник, са били толкова многобройни, така ненадейни и често непредвидими, че за да ги сключва, му е била необходима една наистина гъвкава система за отчитане — в противен случай изобщо не би могъл да върши работата си. Просто не би могъл да бъде полезен нито на мистър Стенър, нито на когото и да било. Пък и той, и градският ковчежник биха затънали в едно безкрайно счетоводство. Мистър Стенър още в началото на показанията си призна, че е имало такава уговорка. А Албърт Стайърс го потвърди. Е, какво следва от това? Ще ви кажа. Кон съдебен заседател би допуснал и кой здравомислещ делови човек би повярвал, че при наличието на такава уговорка мистър Каупъруд ще се втурне лично с всички тези чекове и сертификати към разните банки, към амортизационния фонд или към канцеларията на градския ковчежник или ще вземе да разпорежда на главния си счетоводител: „Стапли, ето ви този чек за шейсет хиляди долара. Погрижете се още днес да бъдат внесени в амортизационния фонд сертификатите от градския заем, които покриват чека.“ Що за глупост! Естествено мистър Каупъруд си е имал своя система. Когато настъпвал определеният срок, всички чекове и сертификати били отправяни там, където трябва. Мистър Каупъруд връчвал съответния чек на своя счетоводител и преставал да се интересува за него. Можете ли да си представите, че един банкер с такава огромна дейност като неговата би постъпвал другояче?

Мистър Стеджър спря, за да си поеме дъх и да даде възможност да му бъдат поставени въпроси, а после, доволен, че до този момент е изложил убедително фактите, продължи:

— Разбира се, някой би могъл да възрази, че мистър Каупъруд е знаел за предстоящия си фалит, но неговият отговор е, че не е знаел нищо подобно. Той лично потвърди тук, че едва в последния момент е разбрал, че това ще се случи. Защо тогава така упорито му се отрича законното право на този чек? Аз мисля, че знам. Мисля, че бих могъл да го кажа и на вас, ако ме изслушате.

Стеджър реши да смени тактиката си и да се опита да въздейства на съдебните заседатели, осветлявайки случая от друга гледна точка:

— Просто, защото мистър Джордж У. Стенър, изплашен както от скорошния пожар и последвалата го паника, така и от предупреждението на мистър Каупъруд да не се безпокои от нарастващото напрежение на борсата, си втълпил, че мистър Каупъруд ще фалира, и тъй като му бил заел значителна сума само при два и половина процента лихва, решил да не дава повече на мистър Каупъруд никакви пари, дори и онези, които му се полагали за извършените посреднически услуги и нямали нищо общо с дадения му по-рано заем при ниска лихва. Не е ли това едно нелепо стечение на обстоятелствата? Помислете само! Джордж У. Стенър се изплашва от пожара и паниката, които в началото нямат никаква връзка с платежоспособността на мистър Каупъруд, и решава да не изплаща на Франк А. Каупъруд дори и парите, на които той има право, защото самият мистър Стенър незаконно използва градските средства, за да увеличава личните си печалби (с помощта на мистър Каупъруд като посредник), и се бои, че ще бъде разкрит и навярно наказан. Питам ви, господа, на здрав разум ли се основава това решение? Помислете! Бил ли е мистър Каупъруд все още посредник на града, когато е закупил, както тук се потвърди, сертификати от градския заем? Бил е, разбира се. А щом е бил, имал ли е право да си получи парите? Ще се намери ли в тази зала човек, който да стане и да оспори това негово право? Защо тогава се поставя под съмнение неговата честност? Защо изобщо се повдига въпросът за неговата честност? Ще ви кажа. Причината е една-единствена, друга няма — желанието на местната политическа върхушка да намери изкупителна жертва за вината на Републиканската партия.