Читаем Финансист полностью

— И сега, в светлината на всички тези факти, вие сами можете да видите колко абсурдно е това обвинение! Колко несъстоятелно е! Франк А. Каупъруд е бил в продължение на години посредник на града по финансовите въпроси. В работата си той е следвал определени правила и уговорки, съгласувани с мистър Стенър, но очевидно одобрени и от лица, стоящи по-високо от ковчежника — правила и уговорки, съществували в практиката на градските администрации далече преди мистър Стенър да се появи на сцената. Според една от тези уговорки мистър Каупъруд е имал право да отчита сделките не веднага след сключването им, а на първо число на следващия месец. Следователно той не е бил длъжен да предава на градския ковчежник каквито и да било суми или чекове, както и да внася сертификати в амортизационния фонд преди първо число на следващия месец, защото — сега слушайте внимателно, господа, това е особено важно, — защото сделките с градския заем и всички останали сделки, които е извършвал от името на градския ковчежник, са били толкова многобройни, така ненадейни и често непредвидими, че за да ги сключва, му е била необходима една наистина гъвкава система за отчитане — в противен случай изобщо не би могъл да върши работата си. Просто не би могъл да бъде полезен нито на мистър Стенър, нито на когото и да било. Пък и той, и градският ковчежник биха затънали в едно безкрайно счетоводство. Мистър Стенър още в началото на показанията си призна, че е имало такава уговорка. А Албърт Стайърс го потвърди. Е, какво следва от това? Ще ви кажа. Кон съдебен заседател би допуснал и кой здравомислещ делови човек би повярвал, че при наличието на такава уговорка мистър Каупъруд ще се втурне лично с всички тези чекове и сертификати към разните банки, към амортизационния фонд или към канцеларията на градския ковчежник или ще вземе да разпорежда на главния си счетоводител: „Стапли, ето ви този чек за шейсет хиляди долара. Погрижете се още днес да бъдат внесени в амортизационния фонд сертификатите от градския заем, които покриват чека.“ Що за глупост! Естествено мистър Каупъруд си е имал своя система. Когато настъпвал определеният срок, всички чекове и сертификати били отправяни там, където трябва. Мистър Каупъруд връчвал съответния чек на своя счетоводител и преставал да се интересува за него. Можете ли да си представите, че един банкер с такава огромна дейност като неговата би постъпвал другояче?

Мистър Стеджър спря, за да си поеме дъх и да даде възможност да му бъдат поставени въпроси, а после, доволен, че до този момент е изложил убедително фактите, продължи:

— Разбира се, някой би могъл да възрази, че мистър Каупъруд е знаел за предстоящия си фалит, но неговият отговор е, че не е знаел нищо подобно. Той лично потвърди тук, че едва в последния момент е разбрал, че това ще се случи. Защо тогава така упорито му се отрича законното право на този чек? Аз мисля, че знам. Мисля, че бих могъл да го кажа и на вас, ако ме изслушате.

Стеджър реши да смени тактиката си и да се опита да въздейства на съдебните заседатели, осветлявайки случая от друга гледна точка:

— Просто, защото мистър Джордж У. Стенър, изплашен както от скорошния пожар и последвалата го паника, така и от предупреждението на мистър Каупъруд да не се безпокои от нарастващото напрежение на борсата, си втълпил, че мистър Каупъруд ще фалира, и тъй като му бил заел значителна сума само при два и половина процента лихва, решил да не дава повече на мистър Каупъруд никакви пари, дори и онези, които му се полагали за извършените посреднически услуги и нямали нищо общо с дадения му по-рано заем при ниска лихва. Не е ли това едно нелепо стечение на обстоятелствата? Помислете само! Джордж У. Стенър се изплашва от пожара и паниката, които в началото нямат никаква връзка с платежоспособността на мистър Каупъруд, и решава да не изплаща на Франк А. Каупъруд дори и парите, на които той има право, защото самият мистър Стенър незаконно използва градските средства, за да увеличава личните си печалби (с помощта на мистър Каупъруд като посредник), и се бои, че ще бъде разкрит и навярно наказан. Питам ви, господа, на здрав разум ли се основава това решение? Помислете! Бил ли е мистър Каупъруд все още посредник на града, когато е закупил, както тук се потвърди, сертификати от градския заем? Бил е, разбира се. А щом е бил, имал ли е право да си получи парите? Ще се намери ли в тази зала човек, който да стане и да оспори това негово право? Защо тогава се поставя под съмнение неговата честност? Защо изобщо се повдига въпросът за неговата честност? Ще ви кажа. Причината е една-единствена, друга няма — желанието на местната политическа върхушка да намери изкупителна жертва за вината на Републиканската партия.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Точка опоры
Точка опоры

В книгу включены четвертая часть известной тетралогия М. С. Шагинян «Семья Ульяновых» — «Четыре урока у Ленина» и роман в двух книгах А. Л. Коптелова «Точка опоры» — выдающиеся произведения советской литературы, посвященные жизни и деятельности В. И. Ленина.Два наших современника, два советских писателя - Мариэтта Шагинян и Афанасий Коптелов,- выходцы из разных слоев общества, люди с различным трудовым и житейским опытом, пройдя большой и сложный путь идейно-эстетических исканий, обратились, каждый по-своему, к ленинской теме, посвятив ей свои основные книги. Эта тема, говорила М.Шагинян, "для того, кто однажды прикоснулся к ней, уже не уходит из нашей творческой работы, она становится как бы темой жизни". Замысел создания произведений о Ленине был продиктован для обоих художников самой действительностью. Вокруг шли уже невиданно новые, невиданно сложные социальные процессы. И на решающих рубежах истории открывалась современникам сила, ясность революционной мысли В.И.Ленина, энергия его созидательной деятельности.Афанасий Коптелов - автор нескольких романов, посвященных жизни и деятельности В.И.Ленина. Пафос романа "Точка опоры" - в изображении страстной, непримиримой борьбы Владимира Ильича Ленина за создание марксистской партии в России. Писатель с подлинно исследовательской глубиной изучил события, факты, письма, документы, связанные с биографией В.И.Ленина, его революционной деятельностью, и создал яркий образ великого вождя революции, продолжателя учения К.Маркса в новых исторических условиях. В романе убедительно и ярко показаны не только организующая роль В.И.Ленина в подготовке издания "Искры", не только его неустанные заботы о связи редакции с русским рабочим движением, но и работа Владимира Ильича над статьями для "Искры", над проектом Программы партии, над книгой "Что делать?".

Афанасий Лазаревич Коптелов , Виль Владимирович Липатов , Дмитрий Громов , Иван Чебан , Кэти Тайерс , Рустам Карапетьян

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза / Cтихи, поэзия / Проза / Советская классическая проза
Норвежский лес
Норвежский лес

…по вечерам я продавал пластинки. А в промежутках рассеянно наблюдал за публикой, проходившей перед витриной. Семьи, парочки, пьяные, якудзы, оживленные девицы в мини-юбках, парни с битницкими бородками, хостессы из баров и другие непонятные люди. Стоило поставить рок, как у магазина собрались хиппи и бездельники – некоторые пританцовывали, кто-то нюхал растворитель, кто-то просто сидел на асфальте. Я вообще перестал понимать, что к чему. «Что же это такое? – думал я. – Что все они хотят сказать?»…Роман классика современной японской литературы Харуки Мураками «Норвежский лес», принесший автору поистине всемирную известность.

Ларс Миттинг , Харуки Мураками

Зарубежная образовательная литература, зарубежная прикладная, научно-популярная литература / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза