Финансист

Стеджър замълча за миг и погледна многозначително Шанън.

— Господа съдебни заседатели — каза той в заключение със спокоен и прочувствен глас, — когато се оттеглите тази вечер в съвещателната стая и пристъпите към обсъждане на случая, вие ще се убедите, че обвиненията в злоупотреба, в злоупотреба с доверие и в присвояване на чек за шейсет хиляди долара, които се съдържат в обвинителния акт, са резултат единствено от упоритото усилие на прокурора да формулира един акт така, че той да изглежда като престъпление, и съществуват само в трескавото въображение на безотговорни политици, загрижени да спасят собствените си кожи за сметка на мистър Каупъруд и готови да погазят и достойнство, и чест, и всякакви други морални принципи, стига да останат невредими. На тях не им се иска привържениците на Републиканската партия в Пенсилвания да си създадат лошо мнение за своите водачи и по-специално за техните дела тук, във Филаделфия. Те се стремят с всички сили и средства да смекчат вината на Джордж У. Стенър и да направят от моя довереник изкупителна жертва за чужди грехове. Но това не бива да стане и няма да стане. Като честни и мислещи хора вие няма да го допуснете. И убеден в това, аз мога спокойно да се оттегля.

Стеджър рязко се извърна и отиде да заеме мястото си до Каупъруд. Веднага се изправи Шанън, спокоен, енергичен, самоуверен, млад.

Дълбоко в себе си Шанън беше почти съгласен със защитата, която Стеджър направи на Каупъруд, не се възмущаваше и от начина, по който банкерът беше печелил пари. Всъщност той си мислеше, че ако беше на мястото на Каупъруд, би постъпил точно така. Съвсем наскоро обаче го бяха избрали за областен прокурор. Предстоеше му да си създаде име, а освен това ръководните политически сили твърдо държаха Каупъруд да бъде осъден, за да бъде успокоено общественото мнение. Ето защо Шанън опря здраво ръце на парапета, впери поглед в съдебните заседатели и като нахвърли наум основните моменти от речта си, започна: