Финансист

— Господа съдебни заседатели, моят довереник мистър Франк Алджърнън Каупъруд, известен банкер и финансист от нашия град, чиято кантора се намира на Трета улица, е обвинен от щата Пенсилвания, представен от прокурора на съответната съдебна област, че с измама е присвоил от хазната на град Филаделфия сумата от шейсет хиляди долара под формата на чек, издаден му по негово искане на 9 октомври 1871 година от Албърт Стайърс, личен секретар и главен счетоводител на тогавашния градски ковчежник. Но какви са фактите, господа? Вие изслушахте многобройните свидетели и се запознахте в общи линии със случая. Нека се спрем най-напред на показанията на Джордж У. Стенър. Той разказа, че през 1866 година е бил твърде затруднен с облигациите от градския заем, които по онова време се продавали на много нисък курс, и се нуждаел от човек, банкер или борсов посредник, който да го посъветва как да вдигне курса на облигациите до номинала и не само да го посъветва, но и прилагайки знанията и умението си, да го извърши. Мистър Стенър нямал тогава никакъв опит в областта на финансите. Мистър Каупъруд бил енергичен млад човек, спечелил си вече име на много вещ борсов посредник. Той доказал на мистър Стенър как не само на теория, но и на практика може да се повиши курсът. Двамата стигнали до споразумение, подробности за което вече чухте от самия мистър Стенър, мистър Стенър предоставил на мистър Каупъруд да реализира голямо количество облигации от градския заем и той чрез умели покупки и продажби — не е нужно сега да пояснявам точно какви са били методите му, но те са напълно почтени и законни за средите, в които е действал — успял да повдигне курса до номинала и го поддържал години наред, както разбрахте от показанията. Коя е ябълката на раздора в случая, господа, кое е това изключително обстоятелство, довело мистър Стенър в съдебната зала, за да обвини той своя дългогодишен агент и посредник в злоупотреба и присвояване, и да заяви под клетва, че Каупъруд е обсебил без никакво намерение да ги върне шейсет хиляди долара от парите, принадлежащи на градската хазна? Кое всъщност е това обстоятелство? Дали мистър Каупъруд в тъмна доба, тайно, без знанието на мистър Стенър и помощниците му, се е вмъкнал с престъпни намерения в канцеларията на ковчежника и е откраднал шейсет хиляди долара от градските пари? Съвсем не! Той е обвинен, както чухте от самия прокурор, че в деня, преди да обяви неплатежоспособността си, отишъл при ковчежника посред бял ден, между четири и пет часа следобед, разговарял насаме с мистър Стенър в кабинета му половин или три четвърти час, излязъл, обяснил на мистър Албърт Стайърс, че е закупил за амортизационния фонд сертификати от градския заем на стойност шейсет хиляди долара, които не са му били изплатени, помолил сумата да бъде вписана в счетоводните книги на града, а на него да му бъде издаден чек, взел чека и си отишъл. Да виждате нещо особено нередно в това, господа? Нещо необичайно? Не бе ли удостоверено днес тук от свидетелите, че мистър Каупъруд е бил посредник на града тъкмо за сделки като гореописаната? Каза ли някой от свидетелите, че той не е купил сертификати от градския заем, както сам твърди? Защо тогава мистър Стенър обвинява мистър Каупъруд, че чрез измама се е сдобил и своеволно се е разпореждал с чек за шейсет хиляди долара, издаден му срещу сертификати, които е имал право да купи и чиято покупка никой не оспори? Ето тук, именно тук е причината, господа съдебни заседатели, слушайте ме внимателно! Моят довереник поискал чека, взел го и го вложил в банката на свое име, но понеже пропуснал, както твърди обвинението, да внесе своевременно в амортизационния фонд сертификатите за шейсет хиляди долара, срещу които получил чека и понеже бил принуден от финансовата криза да прекрати на следващия ден плащанията си, обвинението и разтревожените водачи на Републиканската партия в града го обявяват за измамник, за крадец или какъвто още искате го наречете, а всъщност го превръщат в изкупителна жертва, която трябва да отклони вниманието на хората от вината на Джордж У. Стенър и от безотговорността на същите тези водачи на Републиканската партия.

И тук мистър Стеджър охарактеризира смело и предизвикателно политическото положение, създало се след чикагския пожар и последвалата го паника, и обрисува Каупъруд като несправедливо оклеветен борсов посредник, който преди пожара е бил ценен и почитан от политическите водачи на Филаделфия, а след това, когато възникнала опасност от политическо поражение, се е оказал най-подходящата изкупителна жертва.

Тази част от речта на Стеджър трая половин час. После той изтъкна, че всъщност Стенър е бил истинското прикритие на политическите водачи, подставеното лице, използвано от тях за финансови спекулации, с които те не са искали да свързват имената си, и продължи: