Финансист

Можете да си помислите, че отивам твърде далеч в стремежа си да открия причината за необяснимото решение да бъде даден под съд посредникът на града мистър Каупъруд само защото е поискал и получил онова, което законно му е принадлежало. Аз обаче не мисля така. Представете си положението на Републиканската партия по онова време. Представете си колко неблагоприятно за изхода на предстоящите избори би се отразило разкриването на една толкова голяма злоупотреба с градските пари. А трябвало да се избират и нов ковчежник, и нов областен прокурор. Не бива да се забравя също, че Републиканската партия открай време е разрешавала на ковчежниците да се възползват от градските пари, като ги дават в заеми при ниска лихва и по този начин обогатяват себе си и своите приятели. При техните малки заплати те трябва да търсят начини да допълнят доходите си, за да могат да живеят сносно. Отговорен ли е мистър Джордж Стенър за практиката да се дават назаем пари от градската хазна? Не. А мистър Каупъруд? Съвсем не. Тази практика е била широко разпространена далеч преди мистър Каупъруд и мистър Стенър да се появят на сцената. Тогава защо сега около нея се вдига такъв шум? Защото в оня момент мистър Стенър и местните политически водачи са се изплашили от обществено разобличение. Нито един от предишните градски ковчежници не е бил злепоставян публично дотогава. Това щяло да се случи за първи път. За първи път надвисвала опасността обществото да научи за съществуващата порочна практика, от която се е обогатявал мистър Стенър. В това е цялата работа. Големият пожар и последвалата го паника застрашавали сигурността, самото съществуване на различни финансови институции, а сред тях и кантората на мистър Каупъруд. Възможно било да фалират мнозина, възможно било да фалира и мистър Франк А. Каупъруд. Тогава той щял да остане длъжник на Филаделфия с петстотин хиляди долара, заети му от градския ковчежник при твърде ниската лихва от два и половина процента. Но опетнява ли този заем името на мистър Каупъруд? Той сам ли е отишъл при градския ковчежник да го моли да му заеме пари при два и половина процента лихва? Но дори и да е отишъл, какво престъпно има в това за един финансист? Няма ли право човек да заеме пари оттам, откъдето му ги предлагат е възможно най-ниската лихва? Длъжен ли е бил мистър Стенър да даде заем на мистър Каупъруд, ако не е желаел? Не потвърди ли той днес, че сам е повикал мистър Каупъруд? Защо тогава се отправят, за бога, такива яростни обвинения в злоупотреба, в злоупотреба с поверена собственост, в присвояване на чек и така нататък и така нататък? Ще ви кажа защо, господа, слушайте ме внимателно! Ония, които са стояли зад гърба на мистър Стенър и чиито заповеди той е изпълнявал, са имали нужда от изкупителна жертва, върху която да прехвърлят политическите си грехове, и като не са намерили някой по-подходящ, са се спрели на Франк Алджърнън Каупъруд. Това е причината, единствената причина, друга причина няма. Но ако мистър Каупъруд се е нуждаел от още пари, за да се справи със затрудненията си, не е ли било по-благоразумно да му ги дадат и по този начин да потулят случая? Наистина това би било незаконно — не по-незаконно обаче от много други техни деяния, — но далеч по-безопасно. Възпрял ги е страхът, господа, страхът, липсата на смелост, неспособността да посрещнат една по-голяма криза. Побояли са се да се доверят на човек, който дотогава не им е давал никакъв повод да се усъмнят в него и който с лоялността и забележителните си финансови способности е помагал и на тях, и на града да трупат огромни печалби. Тогавашният градски ковчежник, изплашен от пожара, от разразилата се паника и от слуховете за възможния фалит на Каупъруд, решил, за да спаси собствената си кожа, както сам потвърди тук днес, да поиска от Каупъруд да му върне, ако не целия заем от петстотин хиляди долара, то поне една голяма част от него, макар Каупъруд да бил използвал този заем, за да обогати и самия Стенър; освен това отказал да изплати на посредника си парите, изразходвани за възложената му покупка на сертификати от градския заем. Действал ли е незаконно мистър Каупъруд като посредник при извършването на своите сделки? Ни най-малко. Предявяван ли е към него иск за тези петстотин хиляди долара, които той поради фалита си е останал да дължи на града? Съвсем не. Както виждате, цялата работа опира до Джордж У. Стенър, който се изплашил до смърт, и до водачите на Републиканската партия, които след като разбрали какво е положението, са искали на всяка цена да отърват Стенър, назначения от тях ковчежник, и да хвърлят върху някой друг вината за дефицита в градската хазна. Вие чухте какво каза днес тук мистър Каупъруд — отишъл при мистър Стенър тъкмо за да предотврати подобна възможност. Неговото предупреждение обаче извадило от равновесие мистър Стенър, той просто си загубил ума и поискал от мистър Каупъруд да му върне всичките пари, всичките петстотин хиляди долара, които му бил заел при два и половина процента лихва. Не е ли това една чиста глупост от финансова гледна точка? Много удобно време да се иска връщането на един напълно законен заем, нали? Но нека се спрем сега отново на въпросния чек за шейсет хиляди долара. Според показанията на мистър Стенър, когато мистър Каупъруд го посетил следобеда, преди да фалира, той му казал, че не може да му даде повече никакви пари, че това е изключено, и тогава мистър Каупъруд си излязъл и без негово знание и съгласие убедил главния му счетоводител и секретар мистър Албърт Стайърс да му напише чек за шейсет хиляди долара, на който нямал право и чието изплащане Стенър би спрял, ако е знаел за издаването му. Каква глупост! Защо не е знаел? Счетоводните книги са му били под ръка. Това е било едно от първите неща, които мистър Стайърс му съобщил на следващата сутрин. А мистър Каупъруд не придал особено значение на случая с чека, защото имал право на него и можел по съдебен път да си получи парите независимо дали е фалирал или не. Глупаво е от страна на мистър Стенър да твърди, че щял да спре изплащането на чека. Това му е хрумнало едва на другия ден, след разговора му с неговите политически приятели, когато са се обмисляли всички уловки и капани за избраната от Републиканската партия изкупителна жертва. Това е всичко. И никой не го знае по-добре от хората, които така настървено се стремят да бъде осъден мистър Каупъруд.