Финансист

— И тъй, господа, кои са тези факти? Сами разбирате как е станало всичко. Вие сте умни хора. Няма какво да ви обяснявам. Пред вас стоят двама души — единият избран за ковчежник на град Филаделфия, заклел се да пази интересите на града и да води финансовите му дела по най-изгоден начин, и другият, повикан в труден момент да помогне за разрешаването на сложен финансов проблем. Така се стига до сключването на едно тайно споразумение помежду им и до последвалите го незаконни сделки, при които единият от тях, по-умният, по-хитрият и по-запознатият със задкулисието на Трета улица, повежда другия по наглед примамливите пътеки на доходоносните спекулации, за да го доведе, макар и неумишлено, до позорен провал, до публично разобличение и до какво ли още не. Но ето че идва моментът, когато по-уязвимият от двамата, по-застрашеният, тоест градският ковчежник на Филаделфия, поради благоразумие или липса на смелост отказва да следва другия. И тогава се разиграва сцената, която мистър Стенър описа днес следобед от свидетелския стол — злият, алчният, безмилостният финансов вълк, надвесен над треперещото, непросветено във финансовите игри агне, оголва бели лъскави зъби и ръмжи: „Ако не ми дадеш парите, които ми трябват, ако не ми броиш триста хиляди долара, ще те тикнат в затвора, ще изхвърлят децата ти на улицата, ти и жена ти, и цялото ти семейство ще потънете отново в бедност и никои няма да си помръдне пръста да ти помогне!“ Това, както твърди мистър Стенър, му казал мистър Каупъруд и аз от своя страна никак не се съмнявам, че е било така. Когато говори за своя довереник, мистър Стеджър с много добре претеглени изрази ни го представи като приятен, мил и добронамерен човек и посредник, комуто едва ли не насила са дали заем от петстотин хиляди долара при два и половина процента лихва, докато обикновено на Трета улица заемите до поискване са се давали срещу лихва от десет до петнайсет процента, а дори и по-голяма. Е, на това вече не вярвам. Неправдоподобно ми се струва, че един приятен, мил, добронамерен човек — един платен, а следователно и раболепен посредник, — би могъл да отиде при мистър Стенър два или три дни преди случая с чека за шейсет хиляди долара и, както мистър Стенър потвърди под клетва, да му каже: „Ако ти веднага не ми дадеш още триста хиляди долара от градските пари, аз ще фалирам, а теб ще те осъдят и ще те Тикнат в затвора.“ Ето това му е казал. „Аз ще фалирам, а теб ще те осъдят. Мен не могат да ме пипнат, но теб ще те арестуват. Аз съм само един посредник.“ Помислете на кого повече подхождат тези думи — дали на един приятен, благ, наивен, учтив агент и платен посредник или на един груб, дързък, надменен господар, на властен човек, който не подбира средства, за да постигне целта си? Господа, аз не защитавам Джордж У. Стенър. Според мен той е толкова виновен, ако не и повече от своя самоуверен съучастник в престъпленията, от този лицемерен финансист, който, усмихнат, наметнал овча кожа, се появява, за да подскаже как по най-хитър начин да се използват градските пари, тъй че да се обогатят и двамата. И когато чувам, както току-що чух, да представят мистър Каупъруд като приятен, благ, наивен посредник, аз се задъхвам от възмущение. А вие, господа, ако искате да си изградите вярна преценка за цялата тази история, трябва да се върнете десет-дванайсет години назад и да видите, че тогава мистър Стенър е бил само един крайно беден, току-що навлизащ в политиката човек и че едва по-късно при него идва този хитър и способен посредник и го научава как се извличат печалби от градските пари. По време на запознанството им Джордж У. Стенър, макар и вече градски ковчежник, не е бил особено известна личност, както и самият Франк А. Каупъруд. Представете си как се появява хитрият като лисица посредник, млад, самоуверен, добре облечен, и казва: „Хайде да се споразумеем. Дай ми градския заем, аз ще се занимая с него, дай ми и заем от хазната при лихва от два процента, пък ако може и по-малка!“ Представете си как прави това предложение! Представете си го само! Джордж У. Стенър е бил беден, твърде беден, преди да го изберат на поста градски ковчежник. Занимавал се е със застраховки и покупко-продажби на недвижими имущества и от тази работа е печелил не повече от две хиляди и петстотин долара годишно. Издържал е жена и четири деца и дори не е мечтаел за онова, което според неговите представи би могло да се нарече охолство или разкош. И тогава се появява мистър Каупъруд — поканен от мистър Стенър наистина да изпълни една поръчка, от която на ковчежника по онова време и през ум не му е минавало да извлича незаконни печалби — и му предлага своя грандиозен план за разпространение на градския заем, който ще ги обогати и двамата. Допускате ли, господа, след като имахте възможност да добиете впечатление от Джордж У. Стенър, докато даваше своите показания днес тук, че той е способен да предложи подобен план за нечестни сделки на ей този господин тук?

И Шанън посочи с пръст Каупъруд.