Финансист

Той се обърна величествено, а съдебните заседатели и случайните зрители в залата се размърдаха. Съдията Пейдърсън въздъхна облекчено. Беше се стъмнило, всички газови лампи бяха запалени и осветяваха ярко помещението. През прозорците се виждаше, че навън вали сняг. Съдията уморено прелисти книжата пред себе си, обърна се тържествено към съдебните заседатели с обичайното разяснение на закона и те един след друг се отправиха към съвещателната стая.

Каупъруд се извърна към баща си, който се приближаваше към него през бързо изпразващата се зала, и каза:

— Е, след малко ще узнаем решението.

— Да — отвърна унило старият Каупъруд. — Надявам се, че ще бъде благоприятно. Преди малко видях Бътлър там, в дъното.

— Наистина ли? — попита Каупъруд с подчертан интерес.

— Да — отвърна баща му. — Току-що си отиде.

Така значи, помисли си Каупъруд. Бътлър е бил толкова нетърпелив да узнае каква ще бъде съдбата му, че не се е сдържал и е дошъл да види как ще го съдят. Шанън беше негово оръдие, съдията Пейдърсън — също в известна степен. Той, Каупъруд, би могъл да го победи, когато става дума за дъщеря му, но не беше лесно да го победи тук, освен ако съдебните заседатели не проявяха случайно благосклонност към него. Ако те го признаят за виновен, задълженият на Бътлър съдия Пейдърсън щеше да има удоволствието да го осъди и при това да му даде най-голямата присъда. Пет години! Никак не са малко! При тази мисъл Каупъруд леко потръпна, но реши, че няма смисъл да се тревожи за нещо, което още не се е случило. Към него се приближи Стеджър и му каза, че срокът на гаранцията му е изтекъл в момента, когато съдебните заседатели са напуснали залата, и че оттук нататък той всъщност се намира под надзора на познатия и на двамата шериф Адлей Джаспърс. Ако съдебните заседатели не го оправдаят, допълни Стеджър, той ще трябва да остане под надзора на шерифа, докато не бъде подадена молба за обжалване на присъдата и докато тази молба не бъде приведена в действие.

— Това ще отнеме най-малко пет дни, Франк каза Стеджър, — но Джаспърс не е лош човек. Той ще се държи прилично. Разбира се, ако имаме късмет, може и да не се наложи да му гостуваш. Сега обаче ще трябва да тръгнеш с този пристав. Дано все пак всичко свърши благополучно — тогава си отиваш у дома. Ех, така ми се иска да спечеля това дело! — каза той. — Така ми се иска да им се присмеем, и ти, и аз! С теб постъпиха крайно непочтено и аз мисля, че достатъчно добре разясних това на съдебните заседатели. Ако те признаят за виновен, имам десетки мотиви да искам преразглеждане на решението.

Стеджър, Каупъруд и баща му тръгнаха заедно с помощника на шерифа, дребничкия Еди Зандърс, който бе дошъл да поеме надзора над подсъдимия. Те влязоха в едно малко помещение в дъното на сградата, наричано „кошарата“, където подсъдимите изчакваха под временен арест завръщането на съдебните заседатели от съвещателната стая. Мрачното квадратно помещение с висок таван имаше един прозорец, който гледаше към Честнът Стрийт, и една втора врата, която водеше кой знае накъде. Дъсченият под беше протрит, нямаше никакви мебели освен няколко груби дървени пейки покрай голите мръсни и опушени стени. От средата на тавана висеше газова лампа с две горелки. Помещението беше просмукано от трайната тежка и остра миризма, напомняща за измета на живота, за отхвърлените от обществото, които, виновни или невинни, са чакали търпеливо тук да узнаят каква ще бъде съдбата им.

Каупъруд естествено изпита отвращение, но той беше горд и твърде добре умееше да се владее, за да го покаже. През целия си живот беше проявявал изключителна склонност към чистотата и се беше грижил придирчиво за себе си. Сега го бяха принудили да се срещне със страна от живота, която дълбоко го отблъскваше. Стеджър, който беше застанал до него, се опита да смекчи впечатлението с няколко успокоителни забележки.

— Не е много уютно — каза той, — но ще трябва да потърпиш. Предполагам, че съдебните заседатели няма да се бавят много.

— Това едва ли има някакво значение — отвърна Каупъруд и се приближи до прозореца. След това добави: — Каквото има да става, ще стане.

Баща му помръкна. Ами ако на Франк му предстои едно дълго затворничество в такава обстановка? Боже мой! Той потръпна и за първи път от много години насам започна безмълвно да се моли.

ГЛАВА XLIV

Междувременно в съвещателната стая беше започнал големият спор и въпросите, върху които всеки бе размишлявал сам за себе си в съдебната зала, сега се обсъждаха открито.

Безкрайно любопитно е да се наблюдава как съдебните заседатели се колебаят и умуват при сложни дела като това — и колко странен и лъкатушен е понякога мисловният път, който те изминават, за да стигнат до едно решение. В най-добрия случай така наречената истина е едно доста мъгляво понятие, а фактите лесно се поддават на преиначаване, на верни или неверни тълкувания. Делото, по което трябваше да се произнесат днес, беше особено трудно и те многократно го обсъждаха и разглеждаха от всички страни.