Обикновено съдебните заседатели не стигат до определени заключения, а по-скоро до решения — при това по странен начин и поради странни причини. Много често отделни съдебни заседатели не са успели да си направят необходимите изводи, а вече се взема общото решение. Съществена роля тук, както знаят юристите, играе времето. Съдебните заседатели — всеки поотделно и всички заедно — често негодуват, че им се отнема много време за решаването на едно дело. Те не обичат да седят и да обсъждат продължително някой проблем, освен ако той не им е особено интересен. Пространните и усложнени логически разсъждения им досаждат и ги уморяват. В такива случаи дори самата обстановка в съвещателната стая започва да ги гнети.
Дразнят ги също и разногласията, които възникват в хода на обсъждането. Човек по природа е склонен към градивното, към съзидателното и всеки неразрешен въпрос го измъчва така, както и една недовършена работа. Събраните в съвещателната стая хора, подобно на атомите на кристала, които така привличат вниманието на представителите на естествените науки и на философите, се стремят към единство, към сливане в един общ организъм, за да могат съвестно да изпълнят своя дълг — сплотено и справедливо да отсъдят. Този стремеж към единство, това проявление на инстинкта за сливане може да се наблюдава навсякъде в природата — в гъсто сплетените плаващи водорасли в Саргасово море, в геометричната конфигурация на въздушните мехурчета по повърхността на спокойни води, в изумителната архитектура на постройките на всевъзможни насекоми, в съединенията на атомите, които образуват субстанцията и структурата на живота. Физическата субстанция на живота, онази видима форма, която възприемаме с очите си и наричаме реалност, сякаш носи в себе си един висш разум, който се стреми да установи ред, а и сам е олицетворение на реда. Атомите на нашето така наречено естество независимо от нашия така наречен разум, който не е нищо друго освен проявление на приумиците и настроенията ни, знаят как да се организират и как да действат. Те самите представляват ред, разум и воля, които не са ни подвластни, те създават независимо от нас оня порядък, към който се стремят. Подобни процеси се извършват и в подсъзнанието на съдебните заседатели. Не бива да се забравя обаче и особеното хипнотично въздействие, което една личност може да упражнява върху друга, взаимното влияние, което си оказват различните типове хора, преди да се стигне — нека употребим понятие от химията — до съединението, тоест до общото решение. Добре обоснованата мисъл и настойчивостта на един, двама или трима съдебни заседатели могат да вземат връх в съвещателната стая и да преодолеят доводите и съпротивата на мнозинството. Човек или успява с непоколебимото си мнение да стане победоносен водач на отстъпчивата маса, или се превръща в мишена, подложена па жестокия съсредоточен огън на чужди мнения и преценки. Хората презират безпочвената, неподкрепена с доводи съпротива. В съвещателната стая сякаш повече откъдето и да било другаде трябва мотивирано да изложиш становището си — ако изобщо ти го поискат. Не е достатъчно да кажеш: „Не съм съгласен.“ Не са малко случаите, когато съдебни заседатели са стигали до физическа разправа. Зараждали са се вражди, които след това са траели с години. Прекалено упорити съдебни заседатели са били безмилостно преследвани в техните професионални среди заради необоснована съпротива или произволни заключения.
След като най-после стигнаха до извода, че Каупъруд несъмнено заслужава наказание, съдебните заседатели започнаха да спорят дали той трябва да бъде признат за виновен по всичките четири параграфа, посочени в обвинителния акт. И тъй като не разбираха каква е разликата между различните обвинения, решиха, че трябва да го признаят за виновен по всичките четири параграфа, но да добавят и една препоръка за снизхождение. По-късно обаче се отказаха от тази препоръка, защото подсъдимият или беше виновен, или не беше. Съдията не по-зле, а може би и по-добре от тях щеше да прецени смекчаващите вината обстоятелства. Защо да му връзват ръцете? И без това подобни препоръки не се вземаха под внимание, а само издаваха несигурността на съдебните заседатели.
И тъй най-сетне, десет минути след полунощ, те бяха готови да обявят решението си. Веднага бе повикан съдията Пейдърсън, който поради интереса си към делото, а и поради това, че живееше наблизо, бе останал в съда да изчака резултата от гласуването. Поръчано бе също да бъдат доведени Стеджър и Каупъруд. В съдебната зала светеха всички лампи. Приставът, секретарят и стенографът бяха на местата си. Съдебните заседатели влязоха един по един, а Каупъруд и придружаващият го от дясната му страна Стеджър застанаха до вратичката на ограденото с парапет пространство в залата, откъдето обикновено подсъдимите изслушваха решението и евентуалните пояснения, които съдията намереше за нужно да даде. Близо до тях, силно притеснен, застана и старият Каупъруд.