— Прилича ли ви мистър Стенър на човек, способен да дава на този джентълмен идеи по финансови въпроси и да му подсказва как да осъществява тези безкрайно изгодни сделки? Питам ви, изглежда ли ви той достатъчно находчив, за да измисли всички тези хитри ходове, от които и двамата са натрупали след това толкова много пари? Преди няколко седмици в официалния си отчет пред кредиторите по време на фалита си този човек, Каупъруд, е обявил, че състоянието му надхвърля един милион и двеста и петдесет хиляди долара, а е едва на трийсет и четири години. Какво е било обаче състоянието му, когато е започнал деловите си отношения с бившия градски ковчежник? Имате ли някаква представа? Нека аз да ви кажа. Месец преди встъпването ми в длъжност направих справка по въпроса. Състоянието му едва е надхвърляло двеста хиляди долара, господа, едва е надхвърляло двеста хиляди долара. Разполагам тук с едно извлечение от архивите на фирмата „Дън и Ко“ от онази година. По него можете да прецените колко бързо е забогатял оттогава насам нашият Цезар. И колко доходоносни са били за него последвалите няколко години. А дали Джордж У. Стенър е притежавал подобно състояние, когато го свалят от поста му и го обвиняват в злоупотреба? Притежавал ли е? Имам тук опис на неговите активи и пасиви, направен по това време. Можете сами да видите, господа. Преди три седмици цялото му имущество е възлизало на двеста и двайсет хиляди долара. Имам основание да смятам, че това изчисление е точно. Защо според вас мистър Каупъруд е забогатявал така бързо, а мистър Стенър — така бавно? Те са били съучастници в едно и също престъпление. Мистър Стенър е заемал на мистър Каупъруд огромни суми от градските пари срещу лихва от два процента, докато на Трета улица лихвата за заемите от този вид е достигала до шестнайсет-седемнайсет процента. Смятате ли, че мистър Каупъруд не е знаел как да използва така на сметка получените пари, за да извлече най-голяма изгода за себе си? Има ли той вид на човек, който би пропуснал подобна възможност? Вие го видяхте, когато даваше показания, и чухте тези показания. С каква пресметната откровеност, с какво престорено равнодушие, с какво усърдие искаше да ни убеди той, че е вършил всичко единствено, за да направи услуга на мистър Стенър и неговите приятели, докато всъщност за малко повече от шест години е спечелил милион, а мистър Стенър — едва сто и шейсет хиляди, че и по-малко дори, тъй като е разполагал с няколко хиляди долара, преди да започне сътрудничеството им.
Най-сетне Шанън стигна до онзи съществен момент, когато на 9 октомври Каупъруд посетил Стенър и после взел от Албърт Стайърс чека за шейсет хиляди долара. Възмущението му от тази (според него) подла и престъпна постъпка беше безгранично. Като е поискал от Стайърс чека, Каупъруд е знаел, че извършва една явна злоупотреба, една кражба.
— Помислете си само! — Шанън се обърна и погледна право в очите Каупъруд, който спокойно, невъзмутимо и без никакъв свян посрещна погледа му. — Помислете! Помислете каква изумителна дързост, каква макиавелистка гъвкавост на ума е проявил този човек! Той е знаел, че ще фалира. След двудневни трескави изчисления и пресмятания, след двудневна борба да устои на удара на съдбата, объркал престъпните му планове, той разбира, че му е останал един-единствен източник на средства — градският ковчежник, когото трябва да принуди да му помогне, за да не фалира. И без това вече дължал на градската хазна петстотин хиляди долара, бил използвал твърде дълго градския ковчежник като маша и така надълбоко го бил въвлякъл в нечестната си игра, че Стенър се изплашил от огромния дефицит в хазната му и отказал помощта си. Но това възпряло ли е мистър Каупъруд? Ни най-малко.
Шанън размаха заплашително пръст към Каупъруд, който ядосано извърна глава.
— Този се старае толкова много, за да направи кариера — прошепна Каупъруд на Стеджър. — Бих искал да изтъкнеш това пред съдебните заседатели.
— За съжаление не мога — отвърна Стеджър, като се усмихна презрително, — понеже нямам право да вземам повече думата.
Мистър Шанън отново се обърна към съдебните заседатели: