Финансист

— Господа съдебни заседатели, струва ми се, че ако вникнем добре в онова, което чухме днес тук, и се опитаме вярно да разтълкуваме фактите, няма да ни бъде трудно да стигнем до едно правилно заключение. Както вече ви заявих, подсъдимият мистър Каупъруд е изправен в тази съдебна зала да отговаря за злоупотреба, злоупотреба с доверие, присвояване и присвояване на чек — а именно на въпросния чек за шейсет хиляди долара, издаден на 9 октомври 1871 година по искане на „Франк А. Каупъруд и Ко“ от името на градския ковчежник, но подписан от имащия това право секретар на канцеларията и предаден от него на гореспоменатия Франк А. Каупъруд, който твърди, че по това време е бил не само напълно платежоспособен, но и бил закупил сертификати от градския заем на стойност шейсет хиляди долара, които възнамерявал да внесе веднага или според привичката си малко по-късно в амортизационния фонд за сметка на града и по този начин да приключи една от обичайните си сделки — а именно като банкер и посредник на града да закупува сертификати от градския заем, да ги внася в амортизационния фонд и съответно да си получава обратно изразходваните за покупката им пари. Но какви са действителните факти, господа? Наистина ли „Франк А. Каупъруд и Ко“ — всъщност, както добре знаете и както чухте да се удостоверява тук, „Ко“ не съществува, фирмата е представлявана единствено от Франк А. Каупъруд, — повтарям, наистина ли гореспоменатият Франк А. Каупъруд е имал право в този момент и по този начин да получи чека, тоест бил ли е по това време действителен посредник на града или не? Бил ли е платежоспособен? Дали не е очаквал самият той, че ще фалира, и дали този чек за шейсет хиляди долара не е бил оная последна малка сламка, в която се е вкопчил, за да не потъне, без да се интересува какви последици ще предизвика постъпката му от гледна точка на закона, на морала и така нататък? Действително ли е купил сертификатите от градския заем за сумата, по времето и по начина, които той посочва, и действително ли е поискал да му се възстанови само онова, което му се е полагало по право? Наистина ли е възнамерявал да внесе тези сертификати от градския заем в амортизационния фонд — както твърди и както е било естествено и редно да направи — или не? В деня, когато е взел чека за шейсет хиляди долара, деловите му отношения с градския ковчежник били ли са същите както преди или не? Били ли са прекъснати те по време на петнайсетминутния им разговор същия този ден или два дни, или две седмици преди това — без значение кога — или не? Навярно знаете, господа, че всеки делови човек има право да прекрати по всяко време един договор, ако той няма официална форма и не е упоменат срокът на действието му. Не бива да забравяте това, когато преценявате фактите по делото. Дали Джордж У. Стенър, знаейки или допускайки, че Франк А. Каупъруд има сериозни финансови затруднения и поради това не би могъл да изпълнява и занапред пълноценно и честно задълженията си по договора помежду им, не го е прекратил на 9 октомври 1871 година, преди издаването на чека за шейсет хиляди долара? И дали мистър Франк А. Каупъруд, след като е разбрал, че вече няма да бъде посредник на градския ковчежник и на града, а също така, че е неплатежоспособен (мистър Стенър твърди, че той сам му е признал това), и е нямал намерение да внесе в амортизационния фонд сертификатите, които заявил впоследствие, че е купил, наистина е излязъл от кабинета на мистър Стенър, спрял се е при секретаря, казал му е, че е купил сертификати от градския заем за шейсет хиляди долара, поискал е чека, взел го е, пъхнал го е в джоба си и си е отишъл, без да мисли да връща под каквато и да било форма тази сума на града, а след двайсет и четири часа е фалирал и е останал да дължи на градската хазна не само парите от чека, а и още петстотин хиляди долара? С какви факти разполагаме? Какво удостовериха свидетелите — Джордж У. Стенър, Албърт Стайърс, директорът Дейвисън и самият мистър Каупъруд? Кои са всъщност важните факти? Господа, пред вас стои за разрешаване един любопитен проблем.

Той замълча, изгледа съдебните заседатели, тръсвайки ръкавите си с вид на човек, уверен, че е попаднал на следите на хитър престъпник, който се опитва да заобиколи закона, като се представя за невинен пред честните и доверчиви граждани и пред честните и доверчиви съдебни заседатели.

После продължи: