Финансист

Най-после свърши. Показанията му и самият той оставиха у различните съдебни заседатели различни впечатления. Филип Молтри, съдебен заседател номер едно, реши, че Каупъруд лъже. Как така предишния ден не е знаел, че ще фалира! Не може да не е знаел, помисли си той. Пък и цялата тази поредица от тъмни сделки със Стенър беше достатъчна, за да бъде наказан. През целия разпит Молтри си мислеше как ще отиде в съвещателната стая и ще заяви, че обвиняемият е виновен. Набеляза си дори и някои доводи, с които да убеди останалите във вината на Каупъруд. Съдебният заседател номер две, шивачът Саймън Гласбърг, напротив, вярваше, че е разбрал как е станало всичко, и реши да гласува за оправдателна присъда. Той смяташе, че Каупъруд не е невинен, но не е и виновен, че да заслужава наказание. Съдебният заседател номер три, Флечър Нортън, архитект по професия, беше убеден във вината на Каупъруд, но според него такъв надарен човек не биваше да се праща в затвора. Съдебният заседател номер четири, Чарлс Хилъгън, предприемач, ирландец по произход, твърде религиозен човек, също беше убеден във вината на Каупъруд и държеше той да бъде наказан. И съдебният заседател номер пет, търговецът на въглища Филип Лукаш, го смяташе за виновен. Съдебният заседател номер шест, Бенджамин Фрейзър, минен специалист, предполагаше, че Каупъруд е виновен, но не беше сигурен и не знаеше как да постъпи. Съдебният заседател номер седем, Дж. Дж. Бриджес, посредник от Трета улица, дребнав, практичен и тесногръд, считаше Каупъруд за хитрец, който трябва да бъде наказан за вината си. Той щеше да настоява за осъждането му. Съдебният заседател номер осем, Гай Е. Трип, директор на малко параходно дружество, нямаше твърдо мнение. Съдебният заседател номер девет, Джоузеф Тисдейл, бивш производител на лепило, мислеше, че Каупъруд има известна вина, но че не е извършил престъпление и е имал право да постъпи така при дадените обстоятелства. Тисдейл щеше да гласува за неговото оправдаване. Десетият съдебен заседател, Ричард Марш, млад собственик на цветарски магазин, изпитваше добри чувства към Каупъруд. Той нямаше определено мнение. Единайсетият съдебен заседател, Ричард Уебър, бакалин, дребна риба във финансово отношение, но як физически, беше за осъждането на Каупъруд. Смяташе го за виновен. Съдебният заседател номер дванайсет, Уошингтън Б. Томас, търговец на брашно на едро, мислеше, че Каупъруд е виновен, но бе решил след като се произнесе за вината му, да настоява за снизхождение. Ръководеше се от девиза, че на хората трябва да се дава възможност да се поправят.

Такова беше становището на съдебните заседатели, когато Каупъруд свърши и се оттегли, питайки се дали с показанията си е оставил у тях благоприятно впечатление.

ГЛАВА XLIII

Тъй като адвокатът имаше право пръв да се обърне към съдебните заседатели със заключителната си защитна реч, Стеджър се поклони учтиво на своя колега, пристъпи напред, опря ръце на парапета и започна да говори спокойно, сдържано, но убедително: