Финансист

Умислена, Ейлийн бавно излезе от стаята, а Бътлър отиде до писалищната си маса и се отпусна в креслото.

— Каква безизходица — промълви той. — Колко сложно е всичко!

ГЛАВА XXXVIII

Положението, в което се намираше Ейлийн, действително беше трудно. Едно по-плахо и по-нерешително момиче би се огънало, би се предало. Въпреки многобройните й познанства и връзки в обществото хората, към които би могла да прибегне в такъв критичен момент, не бяха много. Почти не се сещаше за някой, който би я приютил за по-дълго време, без да й досажда с въпроси. Имаше няколко млади жени на нейна възраст, омъжени и неомъжени, с които поддържаше приятелство, но с никоя от тях не беше достатъчно близка. Всъщност единственият човек, който би могъл да й даде подслон, беше бившата й съученичка Мери Калиган, или Мами, както я наричаха приятелките й, която сега беше учителка в едно от местните училища.

Семейство Калиган се състоеше от майката, мисис Катарин Калиган, шивачка, вдовица на дребен предприемач, загинал преди десет години при срутването на стена, и двайсет и три годишната й дъщеря Мами. Двете живееха в малка двуетажна тухлена къща на Чери Стрийт, близо до Петнайсета улица. Мисис Калиган не беше особено добра шивачка — или недостатъчно добра, за да обслужва семейство Бътлър при тяхното сегашно високо обществено положение. Ейлийн отиваше от време на време при нея, за да й шие домашни дрехи от прост плат, бельо, пеньоари или да й преправи някои от тоалетите, изработени от една много известна модистка от Честнът Стрийт. Тя поддържаше тази връзка преди всичко защото беше учила заедно с Мами в училището при манастира „Света Агата“ по времето, когато пред семейство Калиган се очертаваше далеч по-добро бъдеще. Сега Мами печелеше четирийсет долара на месец като учителка — обучаваше ученици от шести клас в едно безплатно държавно училище наблизо, а мисис Калиган изкарваше около два долара на ден — понякога и по-малко. Къщата, в която живееха, беше тяхна и върху нея не тежеше никаква ипотека, но от обстановката личеше, че общият им доход не надвишава осемдесет долара на месец.

Мами Калиган не беше хубава и не беше така привлекателна както майка й на младини. Позакръглената, вече петдесетгодишна мисис Калиган беше все още жизнена, весела и винаги в добро настроение. В сравнение с нея Мами изглеждаше някак вяла и унила. Беше прекалено сериозна, което може би се дължеше на обстоятелството, че не притежаваше нито темперамент, нито женско обаяние. Но затова пък беше чистосърдечна, честна, искрена и добра католичка, обсебена от необикновената добродетел, наречена дълг, която откъсва толкова много хора от света около тях. За Мами Калиган дългът (тоест спазването на ония разбирания и правила на поведение, които бе усвоила и на които се бе подчинявала още от детството си) беше най-важното нещо в живота — единствен източник на радост и утеха. Основни опорни точки за нея в този объркан и несигурен свят бяха дългът й към църквата, дългът й към училището, дългът й към майка й, дългът й към приятелките и така нататък. Майка й много повече би се радвала Мами да беше по-малко предана на дълга си, но по-привлекателна, за да се харесва на мъжете.

Макар че мисис Калиган беше шивачка, облеклото на Мами никога не бе модно и изискано, а и в едни наистина хубави дрехи тя едва ли би се чувствала добре. Обувките й обикновено бяха по-големи и възгрозни, а полите й, ушити от хубав плат, но очевидно по неподходящи за нея модели, винаги бяха провиснали и безформени. По онова време тъкмо излизаха на мода цветните плетени жакети, които се носеха прилепнали до тялото и стояха добре на жените с хубави фигури. Но горката Мами Калиган, която се чувствуваше задължена да следва модата, имаше твърде слаби ръце и плоски гърди и тази дреха я правеше още по-непривлекателна. Шапките й с дълго перо например все приличаха на мекици и никога не подхождаха както на прическата, така и на лицето й. Обикновено Мами изглеждаше леко уморена, но всъщност не беше толкова уморена, колкото отегчена. Животът й беше твърде скучен и само Ейлийн Бътлър внасяше някакво разнообразие в него.

Приятният и общителен характер на мисис Калиган, благоговението, с което тя се трудеше над всяка нейна поръчка, и възторгът на двете жени от изпълненията й на пиано привличаха Ейлийн към скромния, малък, но много чист дом на семейство Калиган. Тя се отбиваше у тях, за да се откъсне от обичайния си начин на живот и да си побъбри с Мами Калиган за литература, към която и двете имаха интерес. Колкото и странно да е, книгите, които харесваше Ейлийн, се харесваха и на Мами — „Джейн Еър“, „Кенелм Чилингли“, „Трикотрин“, „Оранжевата лента“. Мами често насочваше Ейлийн към някой новоизлязъл роман от този вид, а Ейлийн, която се доверяваше на вкуса й, възторжено възприемаше препоръката й.