Финансист

„Бе установено (гласеше отчетът след една уводна част, в която се обясняваше защо е била назначена комисията), че в продължение на години градските ковчежници са имали навика да предоставят на някой предпочитан от тях посредник правото да продава облигации от заеми, пуснати от Градския съвет, като са изисквали от него да отчита получените от продажбите пари на определени периоди, обикновено на първо число от месеца. В настоящия случай посредник на градския ковчежник е бил Франк А. Каупъруд. Оказва се обаче, че дори и тази порочна и вредна за градската хазна система не е била съблюдавана от мистър Каупъруд. Пожарът в Чикаго, последвалото го спадане на курса на акциите и предизвиканият от него фалит на мистър Франк А. Каупъруд временно са довели до такова объркване на нещата, че за комисията бе трудно да установи съвсем точно дали са правени редовни отчети; фактът обаче, че мистър Каупъруд е разполагал, е облигации от градския заем, които е залагал и така нататък, показва, че не му е била търсена отговорност. Той винаги е имал под ръка няколкостотин хиляди долара в налични пари или в ценни книжа, принадлежащи на града, които е използвал за различни финансови операции, но до подробности за резултатите от тези операции комисията не успя да се добере.

Някои от тези операции са се състояли във влагането на голям брой облигации от заемите, преди още те да бъдат пуснати в обръщение, като кредиторът е бил уверяван, че ордерът на заложените ценни книжа е надлежно заведен в книгите на ковчежника. Очевидно това се е практикувало отдавна и тъй като не е възможно градският ковчежник да не е знаел за характера на тези сделки, има основание да се мисли, че е съществувало съучастие между него и мистър Каупъруд с цел да се облагодетелстват, като използват градските пари в нарушение на закона.

Освен това градът е бил ощетяван двойно, тъй като е плащал лихви за вложените суми, а получаваните от тях пари са оставали в ръцете на посредника на ковчежника и по този начин не са носили никакви лихви на града. Плащането на някои облигации от градския заем е било отсрочвано и мистър Каупъруд с парите, които е трябвало да се намират в хазната, е изкупувал на намалени цени големи количества от тези облигации. Така законните собственици на ордерите за облигации от градския заем не са ги получавали и по този начин хазната е била ощетена много повече, отколкото е установената сега злоупотреба, възлизаща на петстотин хиляди долара. В момента един счетоводител проверява книгите на ковчежника и след няколко дни ще се изясни как е било вършено всичко. Комисията се надява, че като се даде гласност на случая, ще се сложи край на тази порочна практика.“

В отчета бе цитиран и параграф от закона за злоупотреба е общественото доверие. И накрая комисията заявяваше, че ако някой данъкоплатец не възбуди дело срещу замесените в престъплението, тя сама ще бъде принудена да го стори, макар че подобно действие едва ли влиза в кръга на нейните основни задължения.

Този отчет веднага бе предаден на вестниците. Макар Каупъруд и политиците да бяха очаквали някаква публична разгласа, все пак това беше тежък удар за тях. Стенър обезумя от страх. Студена пот го обля, когато прочете съобщението със скромното заглавие „Заседание на Гражданската асоциация за подкрепа и контрол на общината“. Вестниците до един бяха толкова зависими от политическите и финансовите сили на града, че не смееха да излязат открито със собствени мнения. Още преди повече от седмица редактори и издатели разполагаха с основните факти, но бяха получили нареждане от Моленхауър, Симпсън и Бътлър да не вдигат голям шум. Това нямало да бъде от полза за Филаделфия, за местната търговия и така нататък. Щяло да се опетни доброто име на града. Вечната история!

Веднага бе поставен въпросът, кой е истинският виновник — градският ковчежник, посредникът или и двамата? Колко пари всъщност са били взети от хазната? И къде са отишли? Кой е Франк Алджърнън Каупъруд? Защо не е арестуван? Как е успял толкова тясно да се сближи с финансовата администрация на града? И макар все още да не бе дошло времето на онова, което по-късно бе наречено „жълта преса“, и местните вестници да не бяха склонни да се ровят в живота и в постъпките на личността, към което привикнаха впоследствие, и колкото и тясно да бяха свързани с политическите и финансовите магнати, те не можеха да подминат случая без какъвто и да било коментар.

Налагаше се да излязат с уводни статии. Трябваше да се осмелят и да опишат, макар и сдържано, но с назидателен тон как един-единствен човек може да посрами и опозори един голям град и една велика политическа партия.