Той се усмихна колкото се може по-приветливо и мило. На Молейхауър, който го виждаше за първи път, Каупъруд направи силно впечатление. Той гледаше с интерес този млад „финансов Давид“. Ако можеше да намери начин да приеме предложението на Каупъруд, но така че сам да се възползва от него и ако съществуваха и най-малките изгледи Каупъруд скоро да стъпи на крака, Моленхауър внимателно би премислил отговора си. Тогава можеше да се надява Каупъруд да прехвърли на негово име онова, което беше успял да спаси. Но при създадените вече обстоятелства вероятността Каупъруд да се оправи беше малка. Доколкото беше осведомен, Гражданската асоциация бе пристъпила към действие — бе започнала или се канеше да започне разследване, — а захванеше ли се със случая, тя несъмнено щеше да го разнищи докрай.
— Лошото е в това, мистър Каупъруд — каза той учтиво, — че нещата са отишли прекалено далече, всъщност те са извън властта ми. Пък и аз не съм напълно в течение. Доколкото разбирам обаче, вие не се тревожите толкова за петстотинте хиляди долара, заети от хазната, колкото за чека за шейсетте хиляди долара, който сте получили тези дни. Мистър Стенър твърди, че сте се сдобили с него незаконно, и ви е много ядосан. Кметът и останалите градски управници също вече знаят всичко и аз не съм сигурен дали няма да предприемат някакви мерки.
Моленхауър очевидно не беше искрен — доказателство за това беше опитът му да се измъкне, оправдавайки се с кмета, който, както всички знаеха, беше неговото официално оръдие. И Каупъруд разбра това. Той силно се подразни, но беше достатъчно тактичен, за да продължи разговорът с мек и учтив тон.
— Вярно е, че взех чек за шейсет хиляди долара в деня, преди да обявя своята неплатежоспособност — с престорена откровеност отвърна той. — Имах пълно право на този чек, тъй като по поръчка на мистър Стенър бях закупил сертификати от градския заем. Парите ми трябваха и аз си ги поисках. Не виждам нищо незаконно в това.
— Да, наистина стига операцията да е била извършена както следва — отвърна учтиво Моленхауър. — Доколкото разбирам, сертификатите са били купени за амортизационния фонд, но не са внесени там. Как ще обясните това?
— С най-обикновено недоглеждане — отвърна Каупъруд с невинен тон и също тъй учтиво, както Моленхауър. — Те щяха да бъдат в амортизационния фонд, ако не бях принуден така неочаквано да обявя неплатежоспособността си. Нямах възможност лично да се погрижа за всичко. Пък и не бях задължен според досегашната ни практика да ги внасям незабавно. Мистър Стенър ще потвърди това, ако го попитате.
— Така ли? — възкликна Моленхауър. — Той не остави у мен подобно впечатление. Но важното е, че сертификатите не са внесени, а от гледна точка на закона това не е без значение. Случаят не ме засяга, особено или ме засяга толкова, колкото и всеки друг добър републиканец. Не виждам обаче как да ви помогна. Вие какво мислехте, че мога да направя?
— Мисля, че не бихте могли да направите нищо, мистър Моленхауър — отвърна малко язвително Каупъруд, — ако не бъдете с мен напълно искрен. Не съм чак толкова незапознат с политическото положение във Филаделфия. Зная кои са господстващите сили тук. Мислех, че можете да предотвратите едно евентуално съдебно преследване срещу мен и с това да ми дадете възможност да стъпя отново на крака. Съгласно със закона аз не нося по-голяма отговорност за тези шейсет хиляди долара, отколкото за петстотинте хиляди, заети от хазната преди това, а дори и по-малка. Аз не съм виновен за създалата се паника. Аз не съм запалил Чикаго. Мистър Стенър и неговите приятели печелеха немалко от сделките, които извършвах за тяхна сметка толкова години. След като съм вършил услуги, мислех, че имам право да се опитам да се спася. Мислех също, че мога да разчитам на известна благосклонност от страна на сегашната градска администрация, след като съм й бил така полезен. Благодарение на мен курсът на сертификатите от градския заем никога не спадна под номиналната им стойност. А мистър Стенър ми е давал заеми от градската хазна преди всичко от личен интерес, защото и той се облагодетелстваше от сделките с тези пари.