— Да, така е — отвърна Моленхауър, като гледаше Каупъруд право в очите и оценяваше високо силата на характера и точната мисъл на този човек. — Много добре разбирам как е ставало всичко това, мистър Каупъруд. Без съмнение мистър Стенър ви е много задължен, както и цялото градско управление. Не мога да кажа как трябва или не трябва да постъпи в случая градското управление. Знам само, че съзнателно или не вие сте изпаднали в трудно положение и че някои обществени среди вече са силно настроени срещу вас. Аз самият нямам определено становище и ако нещата не бяха отишли толкова далеч, не бих имал нищо против да ви помогна, стига да мога. Но как? Авторитетът на Републиканската партия е сериозно застрашен предвид наближаващите избори. И до известна степен, макар и неволно, вие допринесохте за това, мистър Каупъруд. Мистър Бътлър по някаква лична причина, която не ми е известна, е също силно настроен срещу вас. А мистър Бътлър е една от най-влиятелните личности в града.
Каупъруд за миг си помисли дали Бътлър не е намекнал за причината на своя гняв срещу него, но веднага отхвърли това предположение. Стори му се малко вероятно.
— Съчувствам ви напълно, мистър Каупъруд, но моят съвет е първо да се срещнете с мистър Бътлър и мистър Симпсън. Ако те се съгласят да ви окажат помощ, аз ще се присъединя към тях. Друго, струва ми се, не бих могъл да направя. Аз не съм единственият, който решава обществените работи на Филаделфия.
Моленхауър очакваше, че в този момент Каупъруд ще му предложи акциите си, но той не го направи. Вместо това каза:
— Много ви благодаря, мистър Моленхауър, че благоволихте да ме изслушате. Вярвам, че ако можехте, щяхте да ми помогнете. Ще се опитам сам да се справя с положението. Довиждане.
Каупъруд се поклони и излезе. Той разбра колко напразно е било посещението му.
Междувременно, като установи, че слуховете все повече нарастват, а никой не се кани да вземе мерки и да сложи в ред нещата, мистър Скелтън К. Уийт, председателят на Гражданската асоциация за подкрепа и контрол на общината, най-сетне реши, че е длъжен — а това не противоречеше на волята му — да свика комитета, състоящ се от десет уважавани граждани на Филаделфия, в заседателната зала на Маркет Стрийт и да изложи случая с фалита на Каупъруд.
— Струва ми се, господа — заяви той, — че нашата организация има повод да направи голяма услуга на Филаделфия и на нейните жители и да оправдае първоначално избраното си название, и след като проведе подробно разследване и установи фактите, енергично да настои да бъдат прекратени в бъдеще подобни престъпни деяния, за каквито чуваме сега. Тази задача навярно ще се окаже трудна. Републиканската партия и заинтересованите лица от града и от щата ще ни се противопоставят. Партийните ръководители естествено не биха искали да се дава гласност на случая, защото това би могло да злепостави републиканските кандидати при предстоящите избори, и няма да посрещнат спокойно предприетото от нас разследване. Но ако пие проявим настойчивост, ще свършим една много полезна работа. И без това в нашия обществен живот непочтеността не е рядкост. Крайно време е да се спре непрекъснатото пренебрегване на съществуващите морални норми. Предоставям на вашето внимание този случай.
Мистър Уийт седна и комитетът незабавно се зае с разглеждането на поставения въпрос. Решено беше да се назначи комисия „за разследване на странните слухове относно една от най-важните служби на градското управление“ (това беше дословното название на комисията, съобщено по-късно на обществеността). Комисията трябваше да докладва на следващото заседание, насрочено за девет часа вечерта на другия ден. Заседанието бе закрито и на следващата вечер в девет часа комитетът отново се събра. Комисията, съставена от четирима души, добре запознати с финансовите въпроси, междувременно бе изпълнила поставената й задача и бе изготвила подробен отчет, който не съвпадаше напълно с фактите, но беше възможно най-близко до тях, доколкото тези факти можеха да бъдат изяснени за такъв кратък срок.